Пловдив – Хисаря

Град Хисаря е разположен в малка котловина на около 45 км от Пловдив. Съчетанието на превъзходен климат, термоминерално находище с 22 минерални извора и културно-историческото наследство превръщат града и района в своеобразен притегателен център за лечение и туризъм. От дълбока древност до наши дни животът около минералните извори не е прекъсвал. Лечебните води са причина тук да си дадат среща различни народи и цивилизации, които са оставили ценни образци от своята материална и духовна култура.

Първите данни за Хисар датират от IV-III век преди новата ера. Голям разцвет достига селището при римляните, завладели града през I в. Според легендите тогава градът се наричал Аугуста – град на императорите. След опустошаването на града от готите, градът е възстановен от римския император Диоклециан (краят на III в. и началото на IV в., установил се тук заради безценните минерални води. На негово име градът е наречен Диоклецианопол. Безспорен е фактът, че най-внушителните образци от античната култура в Хисар са именно от този период. Запазена е част от крепостната стена, дълга 2315 м, с четири входа, като най-известна е южната порта, наречена “Камилите” – главна градска порта към Тримонциум (Пловдив), термите, амфитеатърът от IV в. с площ на арената 765 кв.м, късно-римски жилищни сгради , ранно-християнски базилики, некропол и гробници.

Днес Хисар със своите над 20 хотела и балнеосанаториуми с 3800 легла и над 8 200 пансионатни легла е един от най-големите СПА курорти в страната, в който ежегодно почиват и се лекуват хиляди туристи.

 

Старосел е село намиращо се в община Хисар, oбласт Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност. Тракийският култов храм в „Четиньова могила“, открит и разкопан от Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Храмът впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполна камера с диамeтър 4,80 м, полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Религията на траките включвала Великата богиня Майка, която била отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, имало и мъжко божество, Анонимно. Царят на траките бил медиатор – връзката между хората и боговете. От аристократичните ритуали на траките, изпълнявани само от мъже, води началото си „орфизмът“. Храмът в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до богочовек. На 30 м. южно от храма, през 2000 г. беше открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

В могила „Хоризонт“ е разкрит единственият в Тракия храм с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този храм е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

11,236 total views, 4 views today