На 26 януари 2016 година, вторник, от 17.30 часа, в голямата зала на Дома на културата „Борис Христов“ ще се състои официалното представяне в Пловдив на книгата „Каймакъ-Чаланъ“, с автор Красимир Узунов – президент на Информационна агенция и радио верига „Фокус“.
„Каймакъ-Чаланъ” e издание в два тома, посветено на героизма и безсмъртието на българските герои, участвали в Първата световна война (1914-1918) и в битката, водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. В него се разкриват драматични моменти от Каймакчаланската епопея, която по мнение на историците е един от най-драматичните моменти в българската военна история.
Книгата е издадена по повод 100-годишнината от влизането на България в Първата световна война (1914-1918) и се посвещава на паметта на героите, „останали завинаги на прага на Отечеството…”. „Това е книга за душата на българина, преди 100 години”, твърди авторът Красимир Узунов. Авторът е подел инициативата, чрез медиите си да издири наследници на загиналите в тази славна епопея. До този момент с него са се свързали представители на около 400 фамилии, които са обвързани с боевете на Каймак-Чалан по един или друг начин.
Досега книгата „Каймакъ-Чаланъ“ е представена в над 10 града на страната – Добрич, Каварна, Плевен, Карлово, Кюстендил, Шумен, Варна, Благоевград, Асеновград, Смолян. Заедно с автора на всички представяния неотлъчно присъства и адмирал Пламен Манушев.
Авторът Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус” и инж. Иван Тотев, Кмет на Пловдив канят пловдивчани, гости на града, ученици, родолюбци, преподаватели по история, както и наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан да присъстват на представянето на книгата.
Вход свободен!
„КАЙМАКЪ-ЧАЛАНЪ“
ИСТОРИЯ, ОБРЕЧЕНА ДА СЕ ТВОРИ НА ВЪРХОВЕ
„Каймакъ-Чаланъ” e двутомна книга за героизма и безсмъртието на българските герои участвали в Първата световна война (1914-1918) и в частност в битката водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. Книгата е плод на дългогодишните изследвания на президента на Агенция и Радио „Фокус” Красимир Узунов. Читателите вече могат да намерят на пазара първия том на „Каймакъ-Чаланъ”, а вторият предстои да излезе от печат съвсем скоро.
„Каймакъ-Чаланъ” се състои от няколко части, които включват описание на наименованието Каймак-Чалан, Вместо предисловие, Прелюдия, Дневникът, който разкрива ден по ден случващото се на върха от 16 август до 5 октомври 1916 г., с добавен 11 октомври 2013 г.Също така в съдържанието са залегнали Епилог, Географски показалец на имената на населените места, планините и реките, използвани в книгата „Каймакъ-Чаланъ“, Азбучен показалец на имената на командващи, командири и офицери, използвани в книгата. Книгата на Красимир Узунов завършва с Рецензия на проф. д-р Пламен Павлов и коментари от доц. Соня Пенкова, Красимир Каракачанов, инж. Койчо Русев, проф. Божидар Димитров, инж. Никола Трифонов Христов, внук на командира на 11-ти пехотен Сливенски полк, полковник Никола Христов, последен коментар пише неговата съпруга Татяна Узунова.
В „Каймакъ-Чаланъ” авторът разказва ден по ден водените сражения на чутовния връх, описва и придава атмосферата от метеорологичните условия, драматизмът от случващото се и бойните действия.
Каймак-Чалан е най-високият връх на Нидже планина. Намира се на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава Връх на върхищата или Господар на върховете, тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток”, така описва върха Красимир Узунов.
По време на Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония, през есента на 1915 г. е наречен връх Борис, в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците Ворас. От края на август до октомври 1916 г. Каймак-Чалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 46-ти пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия от Ямбол и Бургас, 56-ти пехотен полк от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия от Стара Загора и Казанлък и 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия, както и 55-ти пехотен полк от Хасково.
58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия.
Мобилизацията е извършена в гарнизоните Свищов и Ловеч от по-старите, запасни набори на 33-ти пехотен Свищовски и 34-ти пехотен Троянски полкове.
Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.
В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г., от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.
Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли „Дупките на ужасите“.
Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2 525 до 2 532 метра над нивото на морето.
На съвременните карти височината на Каймак-Чалан е само 2 521 м.
Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден удряли от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 м от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците.
Въпреки всичко това, част от хората издържали на жестоката, нечовешка борба с огъня и природните стихии. Оцелели сред разполовените канари, захвърлени сред небесата, смъртоносните вихри, снега и ледовете…
„Каймакъ-Чаланъ” е клетва на паметта на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан и се сляха завинаги с вятъра, с изгорената пръст и ранените скали.
Тази книга е преклонение пред подвига на тези, които слязоха от върха, не го забравиха до края на дните си и всяка нощ чуваха барабанния огън и гласовете на мъртвите си другари.
Тази книга е дълбок поклон пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори на върхове”, пише авторът й Красимир Узунов.
Във връзка с инициативата, която поде Агенция и Радио „Фокус” да издири наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан, над 500 фамилии се свързаха, за да разкажат своята история, изпратиха снимки, дневници и писма, на техни роднини, дядовци и прадядовци участвали по фронтовете на Първата световна война.
С всеки изминал ден, пъзелът на Каймакчаланската епопея се подрежда. Забравеният героизъм потънал в мъглите на Нидже планина, се разпръсква и на хоризонта изгряват образите на паметта и святата история на България, на дедите ни дали живота си за Родината на Каймак-Чалан.
11,993 total views, no views today
