Пред паметника на Васил Левски на Бунарджика пловдивчани сведоха глава пред подвига на Апостола на свободата. В церемонията, с която бе отбелязана 177-та годишнина от рождението на Васил Левски, участваха предствителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър, венценосци, както и представители на комитет „Родолюбие“. Присъстваха кметът инж. Иван Тотев, заместник-областният управител Атанас Петков, председателят на Общинския съвет арх. Илко Николов, заместник-кметове, районните кметове, общински съветници и граждани. Честването бе организирано съвместно от Община Пловдив и Общински комитет „Васил Левски“. Водещ бе актьорът Ивайло Христов, а слово за Апостола произнесе Жорж Трак. Ето и цялото слово на Жорж Трак:
„АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА
Най-светлата личност в българската история! Превърнал се в икона за всички нас, заслужил единствен най-скъпото от един народ – неговата безрезервна любов!
Назовавайки Левски икона на българския народ за вечни времена, това е затовар защото иконите са идеал, те са еквивалент за святост и жалони, спрямо които всички трябва да съизмерваме мечтите си, усърдието в делата си – както лични, така и обществени.
Отдавайки почит на Апостола, почитайки делото за което той отдава живота си, всички ние трябва да си дадем сметка за нашите дела. Вглеждайки се в образа на Левски няма да забележим ни най-малка сянка или петънце в него. Ако сме достатъчно наблюдателни ще забележим само личните си несъвършенства. Ще преоткрием крилатите думи: „Времето е в нас и ние сме във времето…” И ще се почувстваме хиляди пъти по-горди и достойни, защото Левски го има, защото във времето е имало Спартак, Спартак го има, защото е имало Орфей ,а нас ни има защото в рода ни има такива хора-символи на вечния стремеж към свобода и съвършенство.Символи, изгорели в пламенния си стремеж да увлекат след себе си хората в невъзможни за времето си каузи, но като факли озарили бъдещето на всички ни.
Има патос в думите ми, но той е естествен и неподправен, породен е от факта, че докосвайки се до националните светини, всеки българин трябва да се чувства пречистен и окрилен, да преоткрие в себе си най-доброто и него с готовност да сподели с всички.
Сигурно много биха казали, че „времената са други” и биха махнали с ръка. Не ги съдя, но ще споделя: времето е човешка приумица и с него измерваме пропуснатите си възможности, често го използваме за да затрудним средата в която съществуваме. Докато един Левски доказва, че за 37 години, от които 12 отдадени на свободата, доведоха до осъзнаването на одремалия български народ. Доказа, че загубвайки живота си, спечели цял един народ. Има ли мисия по-достойна? Има ли пример по-вдъхновяващ? Има ли цел по-висока от примера и делото на Апостола?
Трудно бихме измерили неговия блясък и величие, ако не го съпоставим с тъмнината и мрака на неговото съвремие.
Години, в които порива на родолюбците за строеж на паметник на Левски се сблъсква с неразбираеми лукави административни причини и вместо за 20 дни, какъвто е бил починът на Губернатора Алабин, строежът на паметника продължил цели 17 години. И накрая не е за вярване, но чудото се случва благодарение на доброволно спомоществователство на 50 общини в България, събрали волни помощи от своите граждани и благодарение на скулпторът Йозеф Страховски, изработил образа на Левски, паметникът е завършен.
Завършен, но остава без официално откриване.(ще поясня, че по това време Айфеловата кула е завършена за 2 години). Защо ли споменавайки този факт намирам аналогии повтарящи се и до днес! Защо ли тъмнината и мрака не престават да бъдат част от бита ни! Защо ли макар и освободени не се чувстваме свободни! Защо ли според Американското издание „Икономист” /17.декември 2010 г./ – базирано на проучвания в университета в Пенсилвания, сме „най-тъжното място в света”!
Задавайки си тези и много други въпроси тук пред образа на Апостола, аз си давам сметка, че делото на Апостола не е завършено. Тъй както Христос на Разпятието си постави началото на нова ера за човечеството. Така и Левски със смъртта си изгради фундамента на националното ни достойнство. Но неговия пиедестал е дело на всички нас, защото всеки ден всеки един от нас гради или руши националния ни образ, култура и държавност. Тази равносметка ни задължава да помним миналото си , да съдим грешките си и да творим с делата си бъдещето на децата си.
И събрали се всички заедно на този светъл ден, освен почитта си към Апостола, ми се иска да споделя и една идея, която много време зрее. В България има над 200 училища носещи името на Левски. Смятам, че никой не може да оспори квалификацията, че Левски е икона. А първият и най-добър образ е на паметника „Левски” в София. Нека се отнесем към него като към реликва и всяко училище да се сдобие с копие на конкретния образ от паметника на Васил Левски в София.
Целта на това е да се избегнат всякакви волни интерпретации на образа на Левски, които често са повлияни от модни стилове на времето, стигащи до кич.
Този почин може да стартира от Пловдив и постепенно да се реализира в цялата страна.“
11,319 total views, no views today
