Натура 2000

НАТУРА 2000 В БЪЛГАРИЯ

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС  за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕС  за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

Тези Директиви представляват най-амбициозната и мащабна инициатива за опазване на нашето природно наследство, подемана някога в ЕС. Основните изисквания на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Законът за биологичното разнообразие. Основният инструмент, който обединява двете директиви е Общоевропейската мрежа от защитени територии Натура 2000. Местата, които попадат в екологичната мрежа се определят в съответствие с двете директиви.

Целта на мрежата е да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа. Към момента мрежата на Натура 2000 покрива 768 000 km2 (17,9 %) от сушата на ЕС и повече от 217 000 km2 (около 4 %) от неговите морета, което я прави най-голямата в света мрежа за защита на природата. Натура 2000 се състои от Специални области за консервация (Special Areas of Conservation – SAC), определени от държавите-членки въз основа на Директивата за местообитанията и включва в себе си Специални защитени области (Special Protection Areas – SPA), които са определени въз основа на европейската Директива за птиците. Натура 2000 не е система от затворени природни резервати, където всички човешки дейности са изключени. Въпреки че мрежата обхваща и такива територии, по-голямата част от площта й вероятно ще продължи да бъде частна собственост и посоката на усилията там ще бъде за гарантиране на устойчиво управление в бъдеще, както в екологичен, така и в икономически план. (По информация на Прес-съобщение от Европейската Комисия, Reference: MEMO/12/889 Event Date: 26/11/2012).

Основните изисквания на двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното Събрание през 2011г. Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за хабитатите.
Към момента, с решения на Министерски съвет са приети:

• 119 броя защитени зони, съгласно Директивата за опазване на дивите птици, покриващи 22,7% от територията на България. Изтеглете списъка на зоните от тук.

• 234 броя защитени зони, съгласно Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, покриващи 30% от територията на България. Изтеглете списъка на зоните от тук.

• Общо 340 защитените зони от Натура 2000, покриващи 34,4 % от територията на страната. Изтеглете картата на зоните от тук.

NB! За 13 от зоните границите по двете директиви съвпадат.

България е една от страните с най-богато биоразнообразие в Европа. Тя е дом на почти 70% от защитените птичи видове в Европа и на около 40% от защитените местообитания. Заедно с Румъния България е дом на почти половината от европейската популация на мечки и вълци. 34,3 % от територията на нашата страна попада под защитата на директивите на ЕС за защита и опазване на околната среда, обхващащи 336 защитени зони.

За да бъде гарантирано опазването на природните местообитания и местообитанията на видовете плановете, програмите, проектите и инвестиционните намерения се подлагат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Условията и реда за извършване на оценката са регламентирани в Наредба по чл.31 на Закона за биологичното разнообразие.

На територията на Община Пловдив попадат части от четири защитени зони, две по Директивата за птиците:

• Защитена зона „Марица-Пловдив” (BG 0002087);
• Защитена зона „Рибарници Пловдив” (BG 0002016);

и две по Директивата за хабитатите:

• Защитена зона „Река Марица” (BG 0000578);
• Защитена зона „Река Пясъчник” (BG 0000444)

9,704 total views, no views today