ПЗ „Младежки хълм“

Автор на снимката: Минко Михайлов

ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „МЛАДЕЖКИ ХЪЛМ“ 

Местоположение 

Младежки хълм (Джендем тепе) се намира в югозападната част на гр. Пловдив. 

Кратко описание

Младежкият хълм е първият от пловдивските хълмове обявен за защитена територия. Още през 1970 г. южната част на хълма с площ 3 ха е приела статута на природна забележителност (Заповед № 707/ 09.03.1970 г. на МГТП). Целта на обявяването е запазване естествено находище на редки за нашата флора растителни видове, между които и българските и балкански реликтни ендемити четинеста звъника, подуточашково клинавче, румелийска жълтуга.

През 1995 г. по предложение на Сдружение „Зелени Балкани“ – Пловдив и решение № 209/1992 г. на Общински съвет – Пловдив, площта на природната забележителност е увеличена на 36,2 ха, като обхваща почти цялата територия на „Младежки хълм“. Целта на разширяването е запазване на хълма, изграден от сиенитни скали, представляващи уникално геоморфоложко образувание от гледна точка на разположението му и като находище на редки ендемитни растения (Заповед№ РД-466/22.12.1995 год. на МОСВ).

Биологично разнообразие

Флора

Младежкият хълм се отличава от другите два хълма с богатството си на редки и защитени растителни видове и съобщества, които могат да бъдат отнесени към първичната флора на пловдивските тепета. Причините за това са относителната му изолираност, географско положение, стръмни и трудно достъпни склонове и близостта на р. Марица, играеща роля на фитоклиматичен път за проникване от юг на север на редица по-южни средиземноморски и субсредиземноморски растителни видове, които заемат най-вече терени с варовикова скална основа. Най-богат на такива видове е южният и отчасти източният и югозападния склон на Младежкия хълм, поради което южната част е обявена още през 1970 г. за защитена територия. Тук стръмните и скалисти части са заети от разредени храстообразни съобщества от пистация (Pistacia terebinthus), южна копривка (Celtis australis), храстовиден хрищел или смил (Jasminum friticans). Единични участия в тези съобщества вземат мъждряна (Fraxinus ornus), полския бряст (Ulmus minor), подивялата акация (Robinia pseudoacacia), летен дъб (Quercus robui), а из скалните пукнатини – елшовиден зърнастец (Frangula alnus) – растителност близка до някогашната. В долните части на южните склонове могат да се видят съобщества от ендемичната за Балканския полуостров румелийска жълтуга (Genista rumelica), а на местата с повече почвена покривка – хинап (Ziziphus jujuba) и див рожков (Cercis siliquastrum), които са проникнали вторично по хълма и се разпространяват самостоятелно.

Поради засилената човешка намеса, започнала още с унищожаването на вековните дъбови и брястови гори, заемали цялото пловдивско поле и последвалите залесителни дейности по-късно продължили и до днес, силно се е променил видовия състав и характера на растителността по хълмовете. Естествените тревисти растения са почти изцяло унищожени и заменени с типичните рудерални видове. Днес около 50 % от състава на флората на Младежкия хълм включва най-обикновени рудерални и плевелни растения – разклонена боянка (Erysimum diffusum), лепка (Galium aparine), дългоосилеста овсига (Bromus sterilis), врабчови чревца (Stelaria media), луковична ливадина (Poa bulbosa), троскот (Cynodon dactylon), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), раннопролетна попова лъжичка (Thlaspi praecox), лечебна комунига (Mellilotus officinalis), полска детелина (Trifolium an/ense), слънцегледа млечка (Euphorbia helioscopia), разперена метличина (Centaurea diffusa) и др. Въпреки това на Младежкия хълм се срещат редица редки, ендемични и защитени растителни видове, характерни за някогашната флора на хълмовете, което го отличава от Данов хълм и Хълма на Освободителите. Тези видове са разпространени главно по южния и по незасегнатите части от източния и югозападния склон на хълма – румелийски кантарион (Hypericum setiferum) – локален ендемит, сходна метличина (Centaurea affinis) – балкански ендемит и защитен вид, фривалдско плюскавиче (Silene frivaldskyana) – балкански ендемит, средиземноморски шпорец (Delfinium halteratum), румелийски кантарион (Hypericum rumelicum), бенедитска пресечка (Cnicus benedictus), храстовиден хрищел (смин) (Jasminum fmticans), игликова айважива (Alkanna pn’muliflora) – балкански ендемит и защитен вид, нисък жълт равнец (Achillea depressa), жлезиста белоочица (Buglossoides glandulosa) – балкански ендемит и защитен вид, влакновидно коило (Stipa capilata), родопска незабравка (Myosotis rhodopaea) -български ендемит и др.

 

Фауна

Въпреки силното антропогенно влияние животинският свят на хълма е доста разнообразен. От земноводните може да се наблюдават зелената крастава жаба (Bufo viridis), кафява крастава жаба (Bufo Bufo). Влечугите са представени от зеленият гущер (Lacerta viridis) – най-често срещания вид гущер, установен в защитената територия; стенният гущер (Lacerta muralis) – установен по скали и големи камъни, главно в южната част на хълма и нощният гущер (Gymnodactylus kotsc). В района на Младежкия хълм са наблюдавани екземпляри от смок мишкар (Elaphe longisima).

От птиците на Младежкия хълм голям интерес представлява присъствието на защитения вид горската ушата сова (Asio otus), чието зимовище се намира на дърветата между блоковете в подножието на хълма. От другите видове птици на хълма се срещат предимно представители на синантропни видове – гугутката (Streptopelia decaocto), скореца (Sturnus vulgaris), домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus), големият синигер (Parus major), славеят (Luscinia megarhynchos). Освен тях тук могат да се наблюдават полската чучулига (Alauda arvensis), авлигата (Oriolus oriolus), зелениката (Chloris chloris), черешарката (Coccthraustes coccthraustes), черноглавото коприварче (Sylvia atricapila), обикновена кукувица (Cuculis canorus), червеногърба сврачка (Lanius collurio) и др.

От бозайниците сравнително често срещани видове са къртицата (Talpa europea) особено в 6

„лесопарковата част“ и катерицата (Sciurus vulgaris), невестулката (Mustela nivalis), черният пор (Mustela putorius) и мишевидни гризачи. От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Режим на природната забележителност

Режимът на защитената територия е определен от Закона за защитените територии и заповедта за обявяване, според тях в границите на природната забележителност е забранено:

• Всякакво строителство с изключение на поддържане на съществуващи сгради, алеи и паркови съоръжения.

• Разрушаване и изземване на скални маси.

• Унищожаване и увреждане на естествената и паркова растителност.

• Безпокоене на птиците, вземането на яйцата и малките им, разрушаване на гнездата.

• Палене на огън .

• Паша на домашни животни.

• Внасяне на нехарактерни растителни видове.

Защитената територия се стопанисва и охранява от Община Пловдив под контрола на РИОСВ – Пловдив

40,908 total views, no views today