Начало Актуално Започва подготовката на изготвянето на технически проект за реставрацията на къща Ламартин

Започва подготовката на изготвянето на технически проект за реставрацията на къща Ламартин

Днес в къща Ламартин се проведе работна среща с участието на заместник-кмета по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, кмета на район Централен Георги Стаменов, главния архитект на район Централен арх. Петър Петров,  директора на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев и екипа на арх. Алексиева, чиято фирма бе одобрена по процедурата на район Централен да изготви техническия проект за реставрацията и консервацията на къща Ламартин на стойност 36 хил. лева.

В момента екипът на арх. Алексиева проучва цялата налична техническа документация и чертежи на къщата, историческите справки за извършените намеси през годините, последната от които е през 70-те. Екип от 5 човека от няколко дни обследва с уреди техническото състояние на сградата в отделните стаи и етажи. Целта е на финала да бъде изготвен проект, в който ще бъдат включени подмяна на ел и ВиК инсталации, подмяна на дограмата на прозорците, без да се нарушава автентичния им вид, генерално и трайно решаване на въпроса с начина на климатизиране и вентилация на сградата, тъй като целта е къщата да бъде обитаема през цялата година.

Къщата на Георги Мавриди — ул. „Княз Церетелев“ 19, е една от големите и хубави симетрични къщи в Пловдив. Тя е била построена през 1829— 1830 г. от Георги Мавриди, богат търговец, който търгувал с Русия и имал търговска  кантора в Одеса (бел. 78). Майсторът-строител не е известен.

С големите и смели издатини и еркери и извънредно раздвижения силует тя придава живописен изглед на този кът от тепето. Парцелът е ъглов, има неправилни очертания и следва кривините на улиците. Затова и къщата има неправилна форма в приземието, но в етажите тази кривина се изправя посредством няколко големи и удачно решени издатини. Стръмният терен е богато използван при разрешението на плана: къщата е построена в единия край на парцела и съдържа високо приземие (с две стаи) и два горни етажа, всеки с по четири стаи и по един просторен хайет по цялата надлъжна ос на къщата. Затова към улица „Фр. Шопен“ тя изглежда триетажна, а откъм двора — двуетажна. Входната порта е откъм ул. „Княз Церетелев“ и е оформена в дълбока ниша на оградния зид.

Приземието е развито с оглед на терена, така че предната му част към ул. „Фр. Шопен“ излиза над терена и има две стаи; задната му част служи за изба.

Първият етаж, издигнат с 1,65 м – с. 143. – над нивото на двора, съдържа четири големи стаи (югоизточната стая има размери 7,48 Х5,28 м), разположени от двете страни на един продълговат салон, чиято средна част е елиптична в план. Функционалното предназначение на тези стаи в домакинството не е точно изяснено, но вероятно те са служили за дневно пребивание на семейството; югоизточната стая поради големите й размери и по-богатата обстановка е служила за дневна. За втория етаж води една трираменна стълба, разположена към улицата, на север в надлъжната ос на хайета; рамките на стълбата са затворени отпред с двукрилни остъклени врати, между които има полукръгла ниша.

Вторият етаж съдържа четири стаи, разположени симетрично от двете страни на овалния хайет, който има хубав таван. Хайетът е по-висок от стаите, които са с по-големи размери от стаите в първия етаж, защото са издадени извън него с еркери.

Вътрешната декоративна разработка и уредба на стаите се отличава с богатство и тържественост. Къщата има хубави интериори и детайли: портикът в първия етаж, парапетите на трираменната стълба, елиптичният таван на хайета в етажа, украсените с резба тавани на стаите, алафрангите, детайлите на вратите и пр.

В двора има едноетажна пристройка (към ул. „Зора“) с пералня, лятна кухня и дърварник. Дворът е разработен на тераси с цветни лехи и дървета; първата тераса покрай къщата е имала голяма лозова асма и мраморен кладенец (цистерна).

През годините са извършвани няколко укрепване и реставрация на Ламартиновата къща

1929 г. Извършено укрепване на къщата  със средства на фонда за възстановяване на сградите, пострадали от земетресението през април 1928 г. Парите се оказали недостатъчни. Всъщност около 20 години, къщата не е ремонтирана, а там са живеели няколко семейства.

1933 г. При посещението на френския държавник Едуард Ерио е връчено едно писмо от притежателката на къщата Ламартин, вдовицата З. Бакалбашиева, която моли или да бъде откупена къщата като старина, или да й саде известна сума за нейното поддържане”.

1936 г. По настояване на кмета Божидар Здравков собствениците на някои забележителни сгради (Георгиади, Недкович, Ламартин) са освободени от общински такси срещу условието да поддържат фасадите на къщите

1937 г. Общината се договаря с притежателите на къщата с възпоменателната плоча за Ламартин за откупка на къщата в размер от 300 000 лв, с оглед ремонта на къщата и устройването на общински музей в нея. В последния момент собствениците се отказват от договорката.

1953 г. Комисия установява, че къщата Ламартин е в критично състояние и трябва спешно да се изкарат наемателите. Започва авариен ремонт. След ремонта в къщата са настане наематели на къщата Георгиади, която е пред самосрутване.

1960 г. Специална комисия приема музейната сбирка за Ламартин, подредена в къщата на Георги Мавриди

1971 г. План за цялостна реставрация и адаптиране на къщата на Ламартин.

1974 г. Реставрацията на къщата е в основни линии завършена.

3,094 total views, no views today