Начало Актуално Пловдив отбеляза 113-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България

Пловдив отбеляза 113-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България

1 15

С празнично слово, полагане на венци и цветя, изпълнение на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев и атрактивна възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“, в Пловдив завърши общоградското честване по повод 113-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. Церемонията се състоя на пл. „22 септември“, където се намира Колоната на Независима България.

Празникът започна с възстановка на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив. Файтонът, в който бе настанено царското семейство, пристигна на площада, където бе посрещнат от д-р Иван Кесяков – кмет на Пловдив през 1908 г. и неговата съпруга. След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към насъбралите се пловдивчани и гости с думите „Да живее свободна и независима България, да живее българският народ!” и обяви Независимостта на България в центъра на Пловдив.

На днешната дата преди 113 години, използвайки създалата се благоприятна международна обстановка и ефекта от младотурската революция, Княз Фердинанд обявява България за независима държава от „Великата порта“ и се провъзгласява за Цар на всички българи.  С този акт, съединената през 1885 година Българска държава, става пълноправен член на европейското семейство. Ден след като обявява Независимостта, цар Фердинанд идва да отбележи събитието и в Пловдив.

Официалното слово за празника бе произнесено от инж. Александър Държиков – Председател на Общински съвет – Пловдив. Водещ на церемонията бе Златко Павлов.

За да отдадат почит към този важен за българската история акт, на площад „22 септември“ се събраха граждани и официални гости, сред които Областният управител на област Пловдив Ангел Стоев, заместник-кметът Анести Тимчев,  представители на общинската администрация, районните кметства, общински съветници, представители на политически партии, обществени организации и признателни граждани.

По-рано през деня в храм „Света Неделя” в Стария град беше отслужен молебен за празника от отец Апостол, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по онова време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година организатор на двете събития е Сдружение „Център Петко Каравелов“ Пловдив. Сред присъстващите бяха Областния управител Ангел Стоев, Председателя на Общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметовете Стефан Стоянов и Анести Тимчев, кмета на район Централен Георги Стаменов, общински съветници и членовете на „Център Петко Каравелов“.

23 21

Вижте пълния текст на словото по повод 113 години от Независимостта на България на инж. Александър Държиков:

УВАЖАЕМИ Г-Н ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-ДА ЗАМЕСТНИК-КМЕТОВЕ,

УВАЖАЕМИ КМЕТОВЕ НА РАЙОНИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На днешния ден 22-ри септември е 1908г. пред многохилядното множество в църквата „Свети  40 мъченици“  в Старопрестолно Търново българският княз Фердинанд прочита Манифеста за провъзгласяване на независимостта и обявява „“съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство” и приема титлата цар. 

Събитията довели до този величествен момент, в който след повече от половин хилядолетие България отново придобива пълноправен статут като субект на международното право, са плод на смела дипломатическа политика и единомислието на българските държавни мъже, които поставиха над всичко своето Отечество, оставяйки настрана партийните си пристрастия. Провъзгласяването на Независимостта е тържествен акт сам по себе си, който обаче има дълга предистория. Безспорен е фактът, че още след решенията на Берлинския конгрес, които разкъсват българската нация на пет отделни части, затруднявайки изключително много идеала за обединение на българския народ в една държава, предопределят настъпването на този съдбовен ден. Нито народът ни, нито неговите водачи се отказват от този идеал, а напротив той се явява като първостепенна линия на поведение както на външнополитическата сцена, така и във вътрешнополитическия живот.

Още от 1879 г. всички български правителства се борят за ограничаване действието на клаузите на Берлинския договор, който недвусмислено определя статута на възстановената българска държава като зависима от Османската империя. Тази подчиненост не е само формален акт, но има  своите преки последици. Княжеството не може да бъде самостоятелно във външната си политика по военни, търговски и други въпроси, без знанието и намесата на османския суверен, което минира неговия равнопоставен и равноправен статут изначално. Със съжаление трябва да отбележим, че далеч по-неблагоприятно е положението в автономната Източна Румелия с главен град Пловдив.

Да, през следващите десетилетия не са редки случаите, в които България се държи като независима държава, но всяко едно нейно действие следва да се  съобразява с Великите сили и Османската империя. Красноречив пример в това отношение е Съединението, което извършено въпреки тяхната воля, е признато като лична уния – българският княз става главен управител на Източна Румелия, т.е. автономната област продължава да съществува. Положението се влошава с детронацията на княз Александър I през 1886 г., когато България изпада в международна изолация и е нужно почти десетилетие на активна дипломатическа политика, която в крайна сметка довежда до официалното признаване на новия княз Фердинанд. Независимото поведение на българските правителства, подхранвано от стопанския и културен напредък на страната, са повод на васалното ѝ положение да се гледа и отвътре, и отвън като на анахронизъм, но решенията на Берлинския конгрес са все още в сила, а те недвусмислено определят статута на Българското княжество като зависимо от волята на Османската империя.

1908 година се очертава като подходяща за решителни действия. През лятото изтича 30-годишният срок, постановен в Берлинския договор за управлението на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя, която обаче няма намерение да връща обратно тези земи на султана. През юли избухва младотурската революция, която е допълнителен катализатор в намерението на българското правителство начело с Александър Малинов, че първата непосредствена стъпка на страната трябва да бъде провъзгласяването на независимостта. България получава и конкретен формален повод – българският дипломатически агент в Цариград – пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов не е поканен на тържество по случай годишнината от възшествието на султана, тъй като не представлява суверенна държава, вследствие на което в знак на протест е отзован в София. На 5 септември започва стачка по Източните железници, която е ловък маньовър от страна на Високата порта за умишлено разстройване на стопанските, граждански и военни съобщения на България. За разлика от преди, този път в отговор на 9-ти септември българската държава завзема тяхното управление. Още на следващия ден княз Фердинанд е приет в Будапеща с почести на независим владетел. При завръщането на монарха на 21 септември той е посрещнат в Русе от цялото правителство. Оттам всички заедно се отправят към  Старопрестолно Търново, където в тържествена обстановка пред многохилядно множество на 22 септември в  църквата „Св. 40 мъченици“ владетелят прочита Манифест за обявяване на България за независимо царство.  Новината е посрещната с възторг в цялата страна, организирани са шумни митинги и празненства. След Велико Търново Князът и министрите се отправят на юг и през Габрово, Шипка, Казанлък, и Стара Загора пристигат в бившата столица на Източна Румелия Пловдив на 27 септември. Посрещнати са от специално издигната триумфална арка до Офицерския клуб в началото на ул. Иван Вазов.

Събитията от лятото на 1908 г. показват колко зрели са българските държавници и как чрез единодействието на княз и правителство е постигнат този изключителен успех. Значението на акта на Независимостта далеч надхвърля чисто правния статут на България в нейните взаимоотношения на международната сцена. След събитията от 1908г. пътят за реализирането на справедливата претенция на Княжеството за национално обединение, превърнала се в първостепенен национален интерес след Освобождението, е открит.

Дръзко и непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, с акта на Независимостта е защитено националното ни достойнство. Този ден е не само символ на национално самочувствие. Той е нагледен  урок за политическото мъжество на държавници, които с воля и мъдрост преследват и защитават българския национален интерес.

Днес, 113 години по-късно, България е изправена пред нови предизвикателства, има нови задачи за решаване. За всички нас е болезнено да виждаме липсата на единомислие в посоката на развитие на България.

Уважаеми дами и господа, лична отговорност на всеки един от нас е да бъдем достойни граждани на своята Родина, така както онези доблестни държавници преди 113 години имаха куража да отстояват българския национален интерес и силата сами да определят пътя на България.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !

ДА ЖИВЕЕ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ!

инж. Александър Държиков

Председател на Общински съвет Пловдив

2,274 total views, no views today