Home Събития Пловдив почете 146 години от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски

Пловдив почете 146 години от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски

2

С панихида в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ и поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, днес в Пловдив беше почетена 146-та годишнина от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски.
Водещ на възпоменателното честване бе актрисата от Драматичен театър – Пловдив Мария Генчева. Официалното слово пред паметника произнесе Христо Христов от Общински комитет „Васил Левски“, Пловдив.
В церемонията участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членовете на комитет „Родолюбие“ и Общински комитет „Васил Левски“, ученици от спортното училище „Васил Левски“, граждани, политически, обществени организации и медии.
За да почетат паметта на Апостола и да положат венци и цветя пред паметника на Васил Левски бяха Кметът на град Пловдив инж.Иван Тотев, Областният управител на област Пловдив – Здравко Димитров, Председателят на Общински съвет-Пловдив – Савина Петкова, народните представители Менда Стоянова, Георги Йорданов, Александър Сиди и Славчо Атанасов, бриг. генерал Явор Матеев – началник на гарнизон Пловдив и командир на 68-а бригада „Специални сили“, Командирът на Авиобаза Граф Игнатиево – бриг. генерал Димитър Петров, заместник-кметовете инж. Александър Държиков, Георги Титюков и Златин Велев, заместник областните управители Петър Петров и Димитър Керин, общински съветници, кметовете на райони Георги Стаменов, инж. Ральо Ралев, Костадин Димитров, Димитър Колев, Борислав Инчев, Николай Чунчуков и представители на общинската администрация, Обществения посредник на община Пловдив – Борислав Стаматов, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Йордан Илиев и директори на общински предприятия, както и децата от пловдивската детска градина „Майчина грижа“.
Венци и цветя бяха положени и от името на почетните консули на Русия и Украйна в Пловдив, Регионалната организация на евреите „Шалом“ Пловдив, Общинският читалищен съюз, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, НБ „Иван Вазов“, Общински комитет „Васил Левски” – Пловдив, Комитет „Родолюбие”, Сдружение „Хайдути“, от учениците от Спортното училище, от Националната търговска гимназия, от Математическата гимназия, както и от многобройните признателни граждани, които присъстваха на възпоменанието, в което всяка година с едноминутно мълчание и падане на колене, родолюбивите българи отдават почит пред саможертвата на най-светлия и чист образ в националната ни историческа памет.

Слово за Апостола на Христо Христов – член на ГК „Васил Левски” (пълен текст):

Апостола
Той крачи сам към черното бесило,
презрял живот за свята свобода.
Каква ли ще е тази страшна сила,
дарила ни най-светлата следа.
Отново там България изгрява
в оня мрачен февруарски ден
и траурен той вечно в нас остава –
трагичен и величествен, свещен.
Уважаеми съграждани,
Има светини в историята на всеки народ, които надживяват превратностите на времето, надживяват идеологическите послания, политическите заблуди,
боричкания за власт, пари и слава.
Светини, които се издигат като икони,
в тях народите се кълнат и не позволяват и прашинка да падне върху им.
За българите това е Левски.
Ние, пловдивчани, не бива да забравяме един важен факт от биографията на Васил Левски, а именно, че той е бил ученик на Йоаким Груев в нашия град и че тръгва по „народните работи” от тук, от Пловдив.
Дякон Игнатий хвърля расото, но не защото изоставя своята религиозна принадлежност и мисия, а защото по-велико дело – борбата за освобождение на България изисква това.
За него съществува една ценност – народното благо.
„Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-во лето да му служа и да работя по народната воля”.
Създава Вътрешна революционна организация, пътува неуморно, създавайки революционни комитети, не жали труд, усилия и воля да пробуди народа за освобождение.
Вестта за залавянето на Левски потекла като буйна река из всички краища на страната.
Левски бива осъден. Изповедта му преди да умре:
„Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога”
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но след него са хиляди.
Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах, за да не видят турците, че плача”.
И аз плача за Левски, всички ние плачем за този „твой един син, Българио!”
Затварям очи, а в съзнанието ми отекват думите „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Едва ли ще бъде пресилено, ако не със Апостол, а със самия Христос сравним Васил Левски. Саможертвата му за целия български народ се приближава до тази, която прави Божия син за човечеството.
„Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово…”
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов…
Той биде обесен.
О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно.
Теб те освети
смъртта на героите. Свещено си ти!

Христос умира да освободи човечеството от греховете.
Саможертвата на Левски –
да освобождава България.
Христос е предаден от свои –
и Левски е предаден от свои
Христос умира сам и Левски е обесен сам.
Христос възкръсва, а Левски никога не е умирал.
Народе! Отбелязваме 146 години от обесването на Апостола на българската свобода
Къде е днес Левски, чийто портрет е поставен в кабинетите на президент, министри, депутати, кметове, общественици?
Къде е той, за да ни каже, че дела трябват, а не думи и още, че играем с живота на седем милиона българи и трябва зряло да се постъпва?
Къде и защо изгубихме любородието си и няма ли най-после да се помирим, за да заработим заедно за Отечеството си.
И трябва ли непрекъснато да се въртим ту на запад, ту на изток, за да изпълняваме все чужди съвети.
За такава ли България мечтаеше и се бореше Левски?
За такава ли свобода увисна той на бесилото?
146 години от обесването на Апостола. Колкото времето се отдалечава, толкова повече личността на Васил Левски се възправя със своята скромност и величие, със своята всеотдайност към народа и делото в името на свободата и бъдещето.
България в момента е много динамично общество. Предстоят ни сериозни промени и избори. От всички нас зависи какво бъдеще ще изберем.
Щастие за нас, за всяко българско поколение е, че може в хода на времето да измерва своя духовен и морален ръст чрез примера на Апостола.
Затова името и подвига на Васил Левски са живи и ще живеят и в днешна и в утрешна България.

Апостоле, България тъгува,
Но горда е със подвига ти свят,
Защото свобода не се купува
И само чистите във името й мрат.
В календара има много дати,
Но днешната поражда болка в мене.
Апостоле, в поклон пред паметта ти
България днес пада на колене.

3

5

9

11

1,857 total views, 2 views today