BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//Община Пловдив//NONSGML v1.0//EN
CALSCALE:GREGORIAN
METHOD:PUBLISH
X-WR-CALNAME:Община Пловдив
X-ORIGINAL-URL:https://www.plovdiv.bg
X-WR-CALDESC:Events for Община Пловдив
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20130517
DTEND;VALUE=DATE:20130518
DTSTAMP:20260604T041949
CREATED:20130517T150049
LAST-MODIFIED:20130517T150049
UID:11577@https://www.plovdiv.bg
SUMMARY:ЦВЕТАН ЛАЗАРОВ - "БЯЛО" - ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС
DESCRIPTION:16 май – 10 юни 2013 г.  „БЯЛО” – изложба на Цветан Лазаров в галерия „Аспект”    БЯЛОТО Е СИНЯ ПТИЦА         И рече Бог: Да бъде светлина!    И биде светлина! Бяла…..    Никой няма спомени от първата си секунда\, но ако имахме\, сигурно щеше да бъде пълен със светлина... Бяла\, величествена\, всепроникваща.    Сигурно в главата на всеки ще изникнат безброй заглавия – „Бялата гвардия”\, „Бялата стая”\, „Бялата крепост”\, „Жената в бяло”\, „Бялата ръкавица”\, „Бялото слънце на пустинята...  Другите изкуства често посягат към бялото\, но при живописта не е така – нали живописта започва от докосване върху бялото платно и по този начин се превръща в контрапункт на бялото\, нещо противопоставящо се на бялото „нищо”...    Сериозното предизвикателство\, което си е поставил Цветан Лазаров в новата си изложба е естествен резултат от неговото израстване през последното десетилетие\, нов творчески и артистичен рубеж\, който той преминава със забележителна лекота. Прочее\, лекотата е привидна\, защото предизвикателството на темата е толкова голямо и безкрайно\, че е много вероятно художникът да се връща към него отново и отново в бъдещите си творчески търсения.    Онези\, които познават по-отблизо творчеството на Цветан\, харесват неговия топъл колорит\, вещото му боравене с цвета\, бродещ най-често по ръба на нещо\, което познавачите сравняват с „цветна магичост”. В новата си изложба авторът не се разделя с него\, но го противопоставя на бялото и така\, в контраст с абсолюта на бялото се раждат нови цветове и нова трепетност\, които карат изкушените от изкуството да се върнат към платното за още един поглед – поглед който им дава ново и различно усещане\, защото както е невъзможно да нагазиш два пъти в една и съща река\, така е и невъзможно два пъти да видиш една и съща картина – светлината вече е различна\, нещо преминало е оставило своята цветна сянка\, ние се озоваваме в същата градина\, но вече по залез\, а птиците\, които пеят вече са други...    Сигурно авторът си е задавал много въпроси\, докато се е подготвял за тази изложба и докато е рисувал картините за нея. Това вече е минало\, това вече е нещо\, което само авторът знае\, а ако се опита да го преведе на езика на думите – едва ли ще успее. По-важното е нашето\, зрителското усещане\, защото то ще се ражда отново и отново\, при всеки поглед към платната. Защото ще видим едновременно сянката и светлината – бели до неузнаваемост\, ще видим как вали бял сняг в средата на юлското пладне\, ще усетим как пълни шепите ни и се стопява\, разпръсквайки студената си тръпка през всичките ни нервни окончания. Ще видим бели лица и алабастрово бели гърди (Бяло\, Синята птица)\, ще се опитаме да погледнем през белия прозорец (Сребърно утро) ... И ще видим ли нещо в непрогледния мрак на бялото\, ще имаме ли сили да превърнем за миг душата си в призма\, която да разтвори потока на бялото\, да го превърне в игра на цветове\, вълни и образи\, които знаем\, че са заключени в него?...    Онова\, което е постигнал авторът в своето търсене\, е придаването на нова стойност на цветовете\, съпоставяйки ги с абсолюта на бялото. Обратното също е валидно – изненадващо бялото приема цвят от околните предмети\, населва се с нюанси и страст\, забравило за абсолюта и статута си на „нищо”. Така бялата птица порозовява\, а в бялото на прозореца провиждаме синьо врабче...    Умението на Цветан Лазаров в тази серия картини наистина е голямо\, защото бялото може и да бъде много опасно. Не случайно в „Ран” на Куросава преповтарят една стара японска поговорка: Яйцето на птицата е пъстро и мръсно\, а яйцето на змията е бяло и чисто...    Идеята за експеримента с бялото е колкото интересна\, толкова и опасна\, защото никой не знае какво ще се излюпи от нея... Можем само да похвалим автора за умението\, с което се е справил\, за зрелостта\, която го е спряла от хвърлянето на излишни фойерверки и самоцелни художествени пируети.    И ако започнахме този кратък текст с първия спомен на  човека\, за светлината\, която го облива\, нека да го завършим с последния спомен – всички казват\, че е тунел\, от дъното на който струи бяла светлина...    А не е ли самото ни съществувание паунска опашка от цветове\, между две призми – едната\, която разтваря бялата светлина\, раждайки всичко видимо\, и другата\, която поглъща всичко\, за да го превърне в сноп бяла светлина в края на тунела...    Пуснете си за няколко минути „Бяла тишина”\, порадвайте се на живота с чаша бяло вино в ръка и намерете собствен отговор на белите въпроси\, които ни поставят картините на Цветан...    Румен Йонков
LOCATION:
URL:https://www.plovdiv.bg/event/%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%bd-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b1%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81/
END:VEVENT
END:VCALENDAR