ПЗ „Бунарджика“


Автор на снимката: Минко Михайлов

ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ХЪЛМ НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ“

Местоположение

Хълм на Освободителите (Бунарджика) се намира в централната градска част на гр. Пловдив

Кратко описание

Хълмът на Освободителите е обявен за природна забележителност през 1995 г. (Заповед РД- 466/22.12.1995 г. на МОСВ) с обща площ 220 дка по предложение на Сдружение „Зелени Балкани“ – Пловдив и решение №209/1992 г. на Общински съвет – Пловдив. Целта на обявяването е запазване на хълма, изграден от сиенитни скали, представляващ уникално геоморфоложко образувание от гледна точка на разположението му и природо-научната и естетическата му стойност.

Биологично разнообразие 

Флора 

Основният фактор, определящ сегашната растителност, както на хълм Бунарджика така и на останалите хълмове е антропогенния. През годините хълмът е бил пряко или косвено подложен на човешко въздействие, в резултат на което първичната растителност е унищожена и много видове са изчезнали, поради масовото навлизане на рудерални и плевелни елементи. Днес те надвишават 50% от растителността на хълма.

Само във високите скалисти части на склоновете все още се срещат отделни екземпляри от видове, които могат да бъдат отнесени към някогашната първична флора на хълма: червена хвойна (Juniperus oxicedrus), пистация (Pistacia terebinthus), южна копривка (Celtis australis), елшовиден зърнастец (Frangula alnus), храстовиден хрищел или смил (Jasminum fruticans), румелийска жьлтуга (Genista rumelica), а от тревистите видове – румелийско карамфилче (Dianthus rumelicus), сходна метличина (Centaurea affinis), ориенталски скален игловръх (Allisum saxatile subsp.orientalis), македонско лерхенфелдианово плюскавиче (Silene lerchenfeldiana var.macedonica) и др. А в ниските части на южния склон масово расте хинап (Ziziphus jujuba) като на места образува плътни петна, сред които единични екземпляри южна копривка и пистация.

От редките, защитени и ендемитни видове на Хълма на Освободителите в скалистите, недостъпни части се срещат фривалдскиево плюскавиче (Silene frivaldskiana), румелийски кантарион (Hypericum rumelicum), хелдрайхиева алцеа (Alcea heldreichii), румелийска жълтуга (Genista rumelica), сходна метличина (Centaurea affinis) – балкански ендемити, а от българските ендемити – румелийски иглолистен кантарион (Dianthus pinipholius var. rumelicum) и вече унищожената родопска мерендера (Merendera rhodopaea).

Фауна

От земноводните може да се наблюдава зелената крастава жаба (Bufo viridis) и кафява крастава жаба (Bufo 8ufo). Най-разпространения вид от влечугите, установен в защитената територия е зеления гущер (Lacerta viridis), срещат се сьщо и стенния (Lacerta muralis), нощния (Gymnodactylus kotschi) и късокракия гущер (Abiepharus kitaibeli).

Птиците са богато представени почти изключително от синантропни видове. Доминиращи са гугутката (Streptopelia decaocto), скореца (Sturnus vulgaris), домашното и полското врабче (Paser domestica; P. montanus), големият синигер (Parus major), славеят (Luscinia megarhynchos). Освен тях тук могат да се наблюдават авлигата (Oriolus orioius), зелениката (Chloris chioris), черешарката (Coccothraustes coccothraustes), черноглавото коприварче (Sylvia atricapill) и др. Интерес представлява присъствието на горската ушата сова (Asio otus). През зимните месеци може да се наблюдава нощуването и на групи по дърветата в отделни райони на хълма.

От бозайниците в защитената територия се срещат невестулката (Mustela nivalis), черният пор (Mustela putorius), къртицата (Taipa еигареа)-сравнително често срещан вид в лесопарковата част и мишевидни гризачи. От прилепите са установени ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrelius).

Режим на природната забележителност

Режимът на защитената територия е определен от Закона за защитените територии и заповедта за обявяване, според тях в границите на природната забележителност е забранено:

• Всякакво строителство с изключение на поддържане на съществуващи сгради,алеи и паркови съоръжения.

• Разрушаване и изземване на скални маси.

• Унищожаване и увреждане на естествената и паркова растителност.

• Безпокоене на птиците,вземането на яйцата и малките им,разрушаване на гнездата.

• Паленето на огън.

• Паша на домашни животни.

Защитената територия се стопанисва и охранява от Община Пловдив под контрола на РИОСВ – Пловдив.

12,322 total views, 4 views today