Начало Категории Околна среда Води Мониторинг Мониторинг на подземни води

Мониторинг на подземни води


Национална мрежа за контролен мониторинг.

Показатели за мониторинг

• Физико-химични показатели – І група основни и ІІ група допълнителни;

•  Специфични замърсители – І група метали и металоиди и ІІ група органични вещества

BG3G000000Q013

Вещества

или

показатели

на

замърсяване:

Нитрати

(мg/l)

Калций

(мg/l)

BG3G00000NQ018

Вещества

или

показатели

на

замърсяване

(мg/l):

Фосфати

(мg/l)

Калций (мф1) Твърдост (обща) fag- eqv/l) Амониеви йони (мg/l) Сулфати

мg/l)

Автоматична мониторингова станция

Мониторингът, който се извършва за подземните води е мониторинг за качеството (химично състояние) и мониторинг за количеството (количествено състояние).

Мониторинг на химично състояние на подземните води
Процедура за оценка на химичното състояние на подземните води
Извършва се чрез последователно прилагане на следните стъпки:
А. Обща оценка на химичното състояние на водното тяло
За всеки наблюдаван показател в мониторинговият пункт за подземното водно тяло се извършва статистическа обработка на редицата от данни за периода с използване на медианата (вместо средноаритметично стойност с цел по висока достоверност);
Получената стойност на показателя за водата в пункта се сравнява с най-строгата прагова стойност и стандарта за качество определени за замърсителя:
- Когато получената стойност е под праговата стойност/стандарта за качество са изпълнени изискванията за добро химично състояние на водата в пункта по този показател ;
- Ако получената стойност е над праговата стойност/стандарта за качество химичното състояние на водата в пункта се определя като лошо по този показател.
Крайната оценка на състоянието на водата в района на пункта се определя по следния начин:
- Ако по всички показатели, състоянието е „добро“, състоянието на водата се определя, като „добро“ по този показател;
- Ако по някой от показателите, състоянието е „лошо“ , състоянието на водата се определя като „лошо“ по този показател.
Оценка на състоянието на цялото ПВТ :
- Ако в района на всички пунктове за мониторинг в тялото състоянието е „добро“ – ПВТ е определено в „добро“ химично състояние ;
- Ако в района на някой от мониторинговите пунктове в тялото състоянието е „лошо“ – следва извършването на допълнителен анализ за окончателна оценка състоянието на водното тяло, чрез комбинирано прилагане на стъпките от Б. до Е.
Б. Определяне на степента на превишение
Ако по един или повече показатели в района на един или няколко мониторингови пункта състоянието е определено като „лошо“ , се извършва оценка на засегнатата площ по следния начин:
- Всеки засегнат от замърсяване участък от тялото е очертан, като в него са включени площта от тялото разположена между мониторинговите пунктове, в които е установено превишение над стандарта за качество или праговата стойност за някой от показателите и площта около всеки краен пункт, в който е установено превишение, изразено с площ на кръг с радиус 1км;
- Определена е площта на всеки очертан засегнат участък от водното тяло и каква част от общата площ на тялото представлява в % .
Заключение:
- Когато площта на замърсяване от ПВТ е по-малка от 20% от общата площ на тялото и резултатите от останалите тестове (описани от В.до Е.) показват добро състояние и не са установени тенденции за повишаване на концентрациите на замърсителите – ПВТ е оценено в „добро“ химично състояние;
- Когато площта на замърсяване от ПВТ е по-голяма или равна от 20% от общата площ на тялото и резултатите от останалите тестове (описани от В.до Е.) показват „лошо“ състояние и са установени значими и устойчиви възходящи тенденции за повишаване на концентрациите на замърсителите – ПВТ е оценено в „лошо“ химично състояние.
В. Тест: „Интрузия на солени и замърсени води“
Теста се прилага само за тела оценени в лошо количествено състояние и едновременно с това показали отклонения от изискванията за „добро“ състояние по даден показател. С теста се отчита дали променените водни нива са довели до влошаване на качествата на водата, чрез привличане на солени или замърсени води от повърхността.
Г. Тест: „Значимо влошаване на екологичното или химичното състояние на повърхностните водни тела, причинено от пренос на замърсители от ПВТ “
Този тест отчита връзката повърхностни-подземни води и се прилага за участъците от водните тела в които е идентифицирана такава връзка. За тези участъци и в случаите на установени отклонения от доброто състояние на подземните води в даден мониторингов пункт попадащ в участъка на взаимовръзката, се отчита възможността влошеното качество на подземните води да е оказало влияние върху качеството на повърхностните води.
Д. Тест: „Значимо влошаване на състоянието на земните екосистеми, зависещи от подземните води, поради пренасяне на замърсители от ПВТ“
Този тест отчита дали е осигурено необходимото качество на подземните води за поддържане на екосистемите зависещи от тях. Той се прилага за екосистеми попадащи в районите на мониторинговите пунктове оценени в „лошо“ състояние по определен показател и попадащи в най-близките до повърхността подземни води от първи слой. Извършва се оценка на вероятността влошеното качество на подземните води по определен/и показател/и да оказва отрицателно влияние върху статуса на екосистемата.
За подземните води попадащи в дълбоките слоеве теста е неприложим, защото дълбоко залягащите подземни води не оказват влияние върху екосистемите на повърхността.
Е. Тест: „Влошаване на качествата на подземните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване“
Теста се прилага за идентифицирани водовземни съоръжения черпещи вода за питейно-битово водоснабдяване, попадащи в установените в стъпка А. райони с превишения на концентрацията на замърсителите.

Подборът на показателите и честота на анализ в пунктовeте за контролен мониторинг е съобразена с изискванията на Приложение V на Рамковата директива за водите.
/p>

Честота за мониторинг

Оперативен мониторинг се извършва всяка година, а контролен мониторинг само една година в рамките на един план за управление на речен басейн, който е шест годишен.

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) изпраща на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн – център Пловдив. Пробите са анализирани в Регионални лаборатории – Пловдив. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране по четири групи показатели

Подборът на показателите и честота на анализ в пунктовeте за контролен мониторинг е съобразена с изискванията на Приложение V на Рамковата директива за водите.

Ежегодно се изготвя регионален Доклад за състоянието на водите в Източнобеломорски район от Басейнова Дирекция – ИБР

9,948 total views, 2 views today