Изложбата разказва за просветените, енергични, родолюбиви и щедри личности, изградили неповторимия облик на града
„Кампанията на ИК „Марица” „Пловдив през годините” е една културна енциклопедия на открито, а изложбата „Емблематичните личности” допълва тази енциклопедия, като повдига въпроса за хората, които да дали своя принос за Пловдив”. Това каза артистичният директор на фондация „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева на откриването на изложбата, която разказва за знаковите личности на Пловдив – онези управници, предприемачи, издатели и спомоществователи, без които градът не би имал днешния си облик. Паната със снимки и информация за тях са подредени на входа на Цар-Симеоновата градина и ще останат там до 21 ноември.
Сред емблематичните фигури на Пловдив за хора като Димитър Кудоглу, Божидар Здравков и Йосиф Шнитер, за които повечето хора поне са чували, и личности като Херман Гислер и Спас Зафиров, които към момента на откриването на изложбата са непознати за неспециалистите по историята на Пловдив. „Кой знае например, че първоначално репарациите, които България трябва да плати след Първата световна война, са 12,5 милиарда франка. Двама души – Херман Гислер и Жьорве Кенар, успяват да ги намалят на 2,5 милиарда. В този тежък за България момент българската дипломация бездейства и се налага чужденци да спасяват държавата и те го правят успешно. А тези хора са живели в Пловдив”, даде пример историкът Владимир Балчев, който по традицията организира изложбата на ИК „Марица” с помощта на Държавния архив.
„Емблематичните пловдивчани” не само ще даде нови знания, но и ще коригира и натрупали популярност неверни твърдения като легендата, че Сашо Сладура е роден в Плевен. „Има много неверни писания и за патриарх Кирил, базирани на несъществуващи документи. А той е един много достоен кириак на българите. Организирал е детски лагери, походи за богомолците, да не говорим за спасяването на българските евреи. Колкото и да изглежда несериозна фигура Сашо Сладура, той е изключителна личност. Музикант, разказвач на политически вицове, разбивач на женски сърца“, обясни Балчев.
И както може да се очаква, най-трудната задача пред една такава изложба е как да бъдат подбрани личностите в нея. „Това, което обединява хората в изложбата, са четирите думи: просветеност, енергичност, родолюбие и щедрост. Последната дума има особен смисъл днес. Разликата между днешните пловдивчани и емблематичните личности е, че онези хора даваха за своя град, а днес се надяваме нещо да усвоим покрай него”, каза главният редактор на „Марица” Руси Чернев.
Зам.-кметът с ресор култура Александър Държиков пожела успех на поредното издание на кампанията и заяви убедеността си, че тя ще се превърне в традиция.
Изложбата се реализира в партньорство с община Пловдив и с подкрепата на КЦМ, Банка Societe Generale Експресбанк, УМБАЛ Еврохоспитал, СБАЛ АГ Селена, Роза Импекс, ИСА 2000 ЕООД, Недев ЕООД, Credissimo, Пица и паста ресторанти „Верди“.
Зам.-кметът: Александър Държиков:
Кампанията „Пловдив през годините“ ще има дълъг живот
За мен е изключително удоволствие да присъствам на петата поред инициатива на ИК „Марица” от кампанията „Пловдив през годините“. Сигурен съм, че това ще стане традиция и ще има дълъг живот, защото всяка добра инициатива трябва да се подкрепя. Тази кампания ще може и в бъдеще да разчита на подкрепата на община Пловдив, която застава зад всяка добра идея за града. Впечатлен съм от последователността, с която се избират най-актуалните теми. Особено за младите хора – важно е те не само да знаят, че има улица „Стою Шишков” или „Хр. Г. Данов”, а да знаят кои са тези хора и с какво са свързани. Тази изложба ще бъде много полезна. Чудесната инициатива трябва да намери своя добър отзвук и ние като община също ще дадем гласност, за да бъде презентирана по много начини. Поздравявам ИК „Марица” и наистина се надявам, че това ще се превърне в традиция.
Руси Чернев, главен редактор на вестник „Марица”
Те даряваха, не усвояваха
Петата изложба от инициативата на ИК „Марица“ „Пловдив през годините“ вече е факт. От вчера експозицията приема своите посетители на площад „Централен“ до Военния клуб. Още при откриването установихме, че нашата родолюбива група се множи и това ни дава сили вече да работим по следващия си патриотичен проект.
Когато с колегите обсъждахме каква да е темата на настоящата изложба от кампанията, единодушно стигнахме до извода, че след емблематичните места на Пловдив, храмове и природни забележителности, знаковите събития в историята му, е време да отдадем заслуженото и на неговите личности – онези родолюбиви пловдивчани, без които – както се казва в познатото клише, градът днес нямаше да е същият. Защото наистина – какво щеше да е Пловдив без своите хора? Сборище от огромни сиенитни късове, побити в сърцето на низината край бреговете на Марица. Да, градът ни заслужено носи името Перлата на Тракия, защото е място, дарено с уникални природни забележителности и прекрасно географско разположение. Но истинският Пловдив е такъв, какъвто го създадоха и съхраниха през вековете неговите граждани. Защото личностите са тези, които правят епохите, а спомените за техните дела съставляват историята. Сред живелите в Пловдив има стотици, чийто личен пример заслужава да пазим във времето. И да разказваме за тях на онези, които утре ще носят отговорността да бъдат част от нашия град – да живеят в него, да отглеждат децата си тук, да правят бизнес в Пловдив или да го управляват.
Когато говорим за емблематични личности, най-трудното естествено бе да направим подбора. Пръв отпадна критерият „родени в Пловдив“. Защото по него извън изложбата биха останали представителите на големите копривщенски, карловски, македонски и беломорски родове. Всички хора, които дойдоха тук, ведени от войните, договорките за територии между Великите сили или просто по волята на съдбата. Голяма част от тях обаче останаха завинаги част от историята на града. По този критерий би отпаднал самият Божидар Здравков, Кметът. Не бихме разказвали за Херман Гислер, Антон Безеншек, Йосиф Шнитер, Люсиен Шевалас. Те пристигнаха под тепетата като представители на големи и проспериращи нации, за да си изкарват хляба тук. Но във времето се превърнаха в чистокръвни пловдивчани и оставиха своите неотменими следи по хълмовете, калдъръмените улици, в парковете и градините. Би отпаднал и самият Димитър Кудоглу. Благодетелят, който много преди Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Марк Зукърбърг разбра, че житейският успех не се мери със спечелените милиони, а с броя на хората, които могат от сърце да ти кажат едно истинско, човешко и лично „Благодаря“.
Списъкът ни със забележителни пловдивчани естествено е непълен. В него не са включени големите творци и спортисти на Пловдив. Пропуснахме ги нарочно по три причини. Първо – Пловдив е толкова богат на култура и спортни успехи, че за да ви представим всички големи творци и шампиони, трябваше да заемем цялата Главна. Второ – все още ни липсва дистанцията във времето, необходима, за да оценим по достойнство какво са направили за Пловдив Стефка Костадинова, Христо Стоичков, Асен Златев, Николай Бухалов или пък Златю Бояджиев, Георги Божилов, Димитър Киров и цяла плеада знакови художници, писатели, музиканти и актьори… Освен това, когато става дума за тези две гилдии, винаги се стига до спорове от типа, защо Зума, а не Чико, къде е Диев и т. н. Не включихме в изложбата и онези знаменити личности, чрез които Пловдив извърши своята голяма историческа саможертва след Съединението на България, преотстъпвайки ги на новата столица с целия им професионален капацитет и управленски талант. Сред тях е и безспорно най-просветеният български управник в историята д-р Константин Стоилов, един от тримата сътрудници на вестник „Марица“, стигнал до премиерското кресло на България.
Смятаме обаче, че въпреки неизбежните пропуски, подборът ни е удачен. Защото дава представа за хора от различен социален и професионален формат, които успяха да работят заедно за просперитета на своя град. На първо място е кметът Божидар Здравков, който ръководеше умело общинските дела. И в трудните години между Голямата депресия и Втората световна война успя да изгради социална инфраструктура, която днес не бихме си помислили да захванем, дори в Пловдив да се излеят парите от всички европейски програми и фондове; Димитър Кудоглу, търговецът, който завеща всичко, припечелено в живота си, на Пловдив и пловдивчани; Павел Калпакчиев, индустриалецът, който преди цял век показа какво е социален капитализъм в действие. След новата сграда на фабриката си той първо построи общежития за работниците и забавачка за децата им и едва 2 десетилетия по-късно вдигна дом за себе си.
Това, което обединява хората от изложбата, са четири ключови думи – просветени, енергични, родолюбиви и щедри. Последната има особен смисъл днес. Преди две седмици бях на среща с хора от големия пловдивски бизнес, представящи идеята си за ново обединение, което ще работи „за по-добър Пловдив“. Между другото чух как се коментират предстоящото „усвояването на 38 милиона евро“ във връзка с инициативата Европейска столица на културата. В това може би е заключена и голямата разлика между нас, днешните пловдивчани, и емблематичните личности от паната в изложбата. Докато те даваха за своя град, ние все още се надяваме да усвоим нещо покрай него. Защото днес може би все още ни липсва по нещо от въпросните ключови думи – просвета, енергичност, родолюбие и щедрост. За истинския им смисъл ще научите наистина много от изложбата на „Марица“ – заповядайте, вижте, прочетете и разказвайте на другите. Защото всеки допир с живота на хората от паната е един незаменим урок по история и това как се гради гражданското общество.
Пиарът на КЦМ Мара Русенова:
Един град трябва да бъде обичан
За да се развива един град, той трябва да бъде обичан, а за да бъде обичан, той трябва да се познава добре от хората, които живеят в него. Особено от младите хора. Да пазим паметта на Пловдив е част от нашата корпоративна социална политика и затова подкрепяме тази кампания.
Регионалният директор на група „Пловдив“ на Сосиете Женерал Експресбанк Иво Ефтимов:
Всеки има какво да научи от тази изложба
Благодаря на в. „Марица” и на организаторите на това събитие, че ни поканиха да бъдем сред спомоществователите. За нас като социално отговорна институция наистина е привилегия да подкрепим тази инициатива. ”Сосиете Женерал груп” е финансова институция с над 150-годишна история, а „Сосиете Женерал Експресбанк” е банка, представена в над 150 точки в страната. Като част от бизнеса ние подпомагаме неговото развитие – създаваме производствени капацитети, ноу-хау и нови работни места, но какви би бил бизнесът без социалната отговорност? Затова ние полагаме усилия, за да може млади и стари да се спират на площада и да научат нещо повече за емблематичните пловдивчани и да заразим хората с примера на тези родолюбци и хора от бизнеса, които са оставили нещо значимо след себе си. Дано да има повече такива събития и хората да виждат и да помнят.
6,303 total views, no views today
