25.09.2023
С възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“, празнично слово, полагане на венци и цветя и изпълнение на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев, в Пловдив завърши общоградското честване по повод 115-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. Церемонията се състоя на пл. „22 септември“, където се намира Колоната на Независима България.
Възстановката на комитет „Родолюбие“ пресъздаде момента на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив. Файтонът, в който бе настанено царското семейство, пристигна на площада, където бе посрещнат от д-р Иван Кесяков – кмет на Пловдив през 1908 г. и неговата съпруга. След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към насъбралите се пловдивчани и гости с думите „Да живее свободна и независима България, да живее българският народ!” и обяви Независимостта на България в центъра на Пловдив.
Официално слово за празника произнесе д-р Стефан Шивачев – историк, автор на публикации за историята на Пловдивския край, ръководител на международни и национални проекти, бивш дългогодишен директор на Регионалния исторически музей, водещ на церемонията бе Златко Павлов.
За да отдадат почит към този важен за българската история акт, на площад „22 септември“ присъстваха Областният управител на област Пловдив д-р Илия Зюмбилев, народният представител Росен Костурков, заместник-кметовете Пламен Панов, Стефан Стоянов и Георги Титюков, кметовете на райони, общественият посредник на община Пловдив, представители на общинската и районните администрация, общински съветници, представители на политически партии, обществени организации, медии и признателни граждани.
По-рано през деня в храм „Света Неделя” в Стария град беше отслужен молебен за празника от отец Апостол, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по онова време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година организатор на двете събития е Сдружение „Център Петко Каравелов“ Пловдив. Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ с диригент Илиян Тиганев, също се включи в отбелязването на Деня на българската независимост с концерт на площада над Хисар капия, където изпълни програма от възрожденски и фолклорни песни, аранжирани за многогласно изпълнение.
Вижте пълния текст на словото на д-р Стефан Шивачев
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ НА ПЛОВДИВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ,
ГОСПОДА ДЕПУТАТИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И ГРАЖДАНИ,
В националния пантеон на българите датата 22 септември 1908 г. остава като Денят на независимостта. На този ден завършва трудният 30-годишен път на България към равноправното членство в семейството на европейските народи. На Берлинския конгрес през 1878 г. Великите сили грубо потъпкват бъдещите възможности за развитие на младата българска държава, оставяйки в действие политическите и икономически договори на Османската империя. Статутът на Княжество България е „автономно и подвластно на Султана княжество“. Високата порта определя българският представител в Цариград с ранг на дипломатически агент и настоява кореспонденцията на Княжеството да се води на турски, а не на международно утвърдения френски език. В противовес е българското тълкование на положението на страната – в конституцията е записано „всеки роб стъпил на българска земя е свободен“, Княжеството сече монети и още от 1879 г. сключва международни договори, без да иска съгласието на Империята.
Особено тежки са така наречения „режим на капитулациите“ и концесията на Източните железници. Безмитният внос и високите транспортни тарифи обричат на застой българската икономика и провалят опитите на държавата да предприеме мерки за своята модернизация. Към крахът на националния санстефански идеал се прибавя и обстоятелството, че България се осъжда да бъде маломерна и периферна държава не само по територия и население, а и като стопански възможности.
През 1885 г. е извоювана първата голяма победа – Съединението на двете автономни в различна степен български територии на север и на юг от Балкана.Великите сили се примиряват с реалността от действително съществуване на единна българска държава, но юридически Източна Румелия продължава да съществува, като българският княз получава и длъжността на главен управител на автономната област. През следващите години страната отстоява желанието си да води самостоятелна икономическа и външна политика, да сключва договори, да отваря представителства и дипломатически мисии. Дори организирането на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. формално се явява нарушение на Берлинския договор. Постигнати са някои успехи, но те са извоювани с цената на жертви и компромиси при непрекъснатото чувство за непълноценност, че България е държава с ограничен суверинитет.
Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. показва, че за националното обединение остава единствено пътят на войната. Но България не може да воюва сама с Империята и е необходима коалиция с останалите независими християнски държави на Балканите.
Гордиевият възел, обездвижващ българското Княжество, трябва да бъде разсечен с обявяване на независимост, но това е далеч по-сложен акт от провъзгласяване на Съединението, който би нарушил много повече интереси и би наложил непосилни за страната плащания. Единственият начин е България да си намери съюзници, също заинтересовани от нарушаване на статуквото. И то по възможност сред Великите сили. И българските държавници и дипломати се справят с тази задача.
През юли 1908 г. в Османската империя избухва младотурската революция. Това е опасно за българите, защото идеята на новите властници е населението на държавата да се нарича „отомани“, независимо от тяхната народност. На 25 август княз Фердинанд и министър председателят Александър Малинов постигат съгласие за обявяване на независимостта. Подвластен на своите болни амбиции, особено нетърпелив е князът, който вече си е поръчал изработването на царска корона в Германия. На 30 август българският дипломатически агент в Цариград пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов не е поканен на официалния прием по повод рождения ден на султан Абдул Хамид, вследствие на което е отзован в София. На 5 септември избухва стачка на служителите на Източните железници. Българското правителство изпраща служители на БДЖ, които да поемат линиите, а на следващия ден ги окупира с войски.
На 25 август Австро-Унгария, която по силата на Берлинския договор управлява Босна и Херцеговина вече 30 години, започва подготовка за нейната анексия. Установени са контакти на най-високо ниво и на 10 септември княз Фердинанд е посрещнат в Будапеща с почестите на независим владетел. На 21 септември княз Фердинанд пристига с кораб в Русе, посрещнат от министрите. Сценарият за тържественото събитие предвижда обявяването на независимостта да стане в историческия храм „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново, а манифестът е написан от Александър Малинов през нощта във влака на път за старопрестолния град. В изключително тържествена обстановка на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита манифеста и обявява България за независимо царство.
На следващия ден вече провъзгласеният за цар Фердинанд пристига в Пловдив, където е посрещнат от въодушевените граждани пред издигнатата до Военния клуб специална триумфална арка. С това посещение се слага край на ненавижданата от всеки българин османска провинция Източна Румелия. Същия ден Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, а Гърция присъединява към своята територия автономния остров Крит.
Започва борбата за международно признаване на българската независимост. Следват месеци на напрегнати преговори, военни заплахи и демонстрации. Министър председателят Александър Малинов заявява „България ще откупи независимостта си с кръв, а не с пари“, но успехът е постигнат на дипломатическата маса с посредничеството на Русия. На 6 април 1909 г. в Цариград е подписан протокол с който Османската империя признава независимостта на България. Русия опрощава 125 милиона златни франка задължения на Турция от контрибуциите след Руско-турската война от 1878 г., които са покрити със сключения заем от 82 милиона златни лева на България от Русия. Това е цената на българската независимост, която включва компенсация за данъка на Източна Румелия за 40 милиона и откупуване на Източните железници за 42 милиона.
Обявяването на независимостта на България е едно от най-големите постижения на родната ни дипломация. На 22 септември 1908 г. е направена важна стъпка по пътя на откъсването на България от нейното минало на поробена страна. Създадени са условия за освобождаването на последните останали под османско владение български земи в Тракия и Македония. При внимателния исторически прочит на събитията прозират предпоставки за неоправдана и безконтролна власт на българския монарх. Но те и неуспешните крачки в постигането на националния идеал през следващото десетилетие не могат да хвърлят сянка върху тази паметна дата в българската история.
2,395 total views, no views today
