С военен ритуал, поклонение, тържествено слово и полагане на венци и цветя, в Пловдив бе почетена 145-та годишнина от гибелта на българския национал-революционер, демократ, поет и журналист Христо Ботев. Церемонията за Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – 2 юни се състоя пред паметника на поета в Цар Симеоновата градина.
Строят бе приет от генерал-майор Явор Матеев, който освен войниците, поздрави четниците и учениците от Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване ”Христо Ботев”, град Пловдив. Церемонията започна с пламенна рецитация на „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев, изпълнена от актьора от Драматичния театър Петър Тосков. Официалното слово произнесе проф. д-р Даниела Дженева- директор и главен художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл „Тракия“, носител на Награда „Пловдив“ за ярки постижения в културния живот на града, реализирани през предходната 2020 година в раздел „Танцово изкуство“.
Участие в церемонията взеха Военен духов оркестър, представителни формирования на Пловдивския гарнизон – почетна рота и венценосци, комитет „Родолюбие“ и комитет „Васил Левски“, представители на ПФК „Ботев“, средношколци от пловдивските училища, много граждани. Ученици от 1 „а” клас от СУ „Св. Патриарх Евтимий” също се включиха в поклонението с рецитал на Ботеви стихове, преди сирените в 12 часа.
За да отдадат своята почит и да положат венци и цветя пред паметника на Христо Ботев присъстваха и.д. кмет на Пловдив Величко Родопски, Областният управител Ангел Стоев, бригаден генерал Явор Матеев – командир на Силите за специални операции и началник на Гарнизон Пловдив, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж.Александър Държиков, заместник-кметовете Пламен Панов, Анести Тимчев, кметовете на райони Георги Стаменов, Стоян Алексиев, Димитър Колев, заместник-кметовете на районите Западен и Тракия, общински съветници, представители на общинската администрация, много граждани и медии.
Слово на проф. Даниела Дженева:
Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми гости,
Днес, бих искала да говоря за безсмъртието на поета, революционера и националния герой Ботев. Избирам да говоря за младостта, за силната му воля и за заветите му.
Да, неговият житейски път е кратък, твърде кратък, но толкова ярък и пълноценен, че днес само мисълта за Христо Ботев продължава да предизвиква гордост, страхопочитание и тъга. Сега повече от всякога трябва да говорим за безсмъртните дела на нашите предци и следовници, загинали за свободата на България. И да знаем, че те не са непременно национални герои или поети, те са тези, които вдъхновяват и дават сили за промяната и еволюцията ни като общество! Те са тези свободни духом Човеци, в които Ботев безрезервно вярва.
Личностите като него често, даже почти винаги, са оставали неразбрани от съвременниците си. Факт! Мисля си, че житейската логика обрича великите умове и техните послания на неразбиране. Поради очевидната истина, че техните послания са обърнати не към миналото, не към настоящето, а както казва самия Ботев са „за бъдещето на народите“. А винаги най-големият недостатък на настоящето, дори и на нашето днес, е че „свестните считат за луди, глупецът вредом всеки почита“!
Тъжно ми е да го призная днес, че продължаваме да живеем във времена на безпаметност, защото такива времена не раждат Ботев!
Утехата за всички нас е, че все пак имаме възможността да осмислим думите и делата му и да потърсим в тях моста към бъдещето си.
Ботев е от онези духовни водачи, имали смелостта да посочат и кривиците, и правиците на народа си – оставайки непримирим към бездушието и безхаберието. А той – народът, избягва да помни тези, които са го сочили с пръст. Но не и при Ботев…
И не само защото огненото му перо е създало изключителни произведения, а защото дистанцията на времето позволява на всеки от нас да го почувства по свой собствен начин. Защото неговите възгледи за света са преди всичко неотделими от съдбата на собствения му народ. А българинът може не винаги да помни, но със сърцето си усеща кои са водачите на съдбата му.
Макар днес съвременното ни общество да продължава „силно да люби и мрази“, и да показва някои незавидни черти на народопсихологията ни, нека да знае, че имаме Ботев. И винаги ще го имаме. Не само защото той ни оставя своите безсмъртни стихотворения, статии, дописки, бодливия хумор и сатира. А защото за него над всичко е Отечеството!
Той го избира пред майка и баща, жена и дете и го прави с ясната мисъл за тежестта на своя избор!
Дълбок поклон!
1,916 total views, no views today
