29.03.2022
Проектът на Сдружението с нестопанска цел „Писалка и перо“ е част от програмата НАСЛЕДСТВО на Пловдив – Европейска столица на културата
На 30 март 2022 г. , сряда, от 18.00 ч. в Конферентната зала на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив ще се състои събитието „Историята на Пурим“, с което ще бъде отбелязан еврейския празник Пурим. Той е свързан с неуспехът на заговор срещу юдейския народ. На него евреите организират карнавали, маскират се, пият вино и вдигат много шум, предимно с кречетала.
„Историята на Пурим“ е част от проекта на Сдружението с нестопанска цел „Писалка и перо“ „Заедно в разнообразието – традиции и литература на етносите в Пловдив“.
Проектът е част от програмата НАСЛЕДСТВО на Пловдив – Европейска столица на културата.
За проекта:
Заедно в разнообразието – традиции и литература на етносите в Пловдив
Проектът има за цел да възроди интереса към традициите и обичаите на различните етноси в Пловдив. Заедно в разнообразието, това е традиционният вековен модел на съжителстване на етносите в Пловдив: еврейска, арменска, ромска, турска, руска, италианска и българска общности.
Проектът въвлича в реализацията си най-вече децата и младите хора. Концепцията на проекта се основава на възможността да се стимулира познанието и интереса към културните традиции чрез възможностите на дигиталните технологии и автентичните изпълнителски практики.
Основна цел е и създаването на устойчиви канали за междуличностна и организационна комуникация, обмен на информация и въздействие върху различните публики за мултиплициране на толерантния модел на между културно проникване между различните етноси.
Специфични цели са укрепването на сътрудничеството между образователните и културни организации, работещи с деца, свързване на културното наследство със съвременността, привличане на повече деца от различни етноси в библиотеките и насърчаване на четенето и творческото им участие, разширяване на сценичните изяви.
Целевата аудитория на проекта са децата и учениците, които ще пренесат знанията и уменията на възрастните към бъдещето. Затова проектът планира организиране на проучвания за градските празнично-обредни практики на различните общности, образователни събития и концерти за деца и възрастни на отделните етноси, възстановки на характерни етнически обичаи, танци и занаяти, драматизации на литературни произведения.
В резултат на проекта e предвиден каталог, в който да бъдат описани представените от етносите традиции и книги, включени в проектното предложение. Предвидено е да бъде разработена и изпълнена стратегия за привличане на повече публики в библиотеките и читалищата във връзка с дейностите по проекта с цел създаване на устойчивост.
Проектът надгражда постигнатото от предходния проект на СНЦ „Писалка и перо“- Литературен Ренесанс в Пловдив, който осигури свободен достъп на всички, включително и на малцинствата и хората в неравностойно положение, до произведенията на не толкова познати имена на европейски писатели. С това, проект „Литературен Ренесанс в Пловдив“ изпълни основната си цел да приобщи граждани към културните и литературни ценности, да насърчи четенето, диалога между културите и да популяризира европейското литературно наследство. Като резултат от проекта до момента са популяризирани литературните произведения сред основните целеви групи на проекта – учениците и широката младежка аудитория. Постигната беше една от целите на проекта за насърчаване културния обмен и четенето на европейска художествена литература, диалога между културите, разбирането на културното многообразие. Художествената литература беше популяризирана заедно с произведения на изобразителното изкуство и музиката, като по този начин въздействието върху обществеността беше още по-значимо.
Изкуството и литературата са обединяващи компоненти на сътрудничеството между различни народи и етноси, въпреки езиковите и религиозните различия. Затова продължението на проекта с акцент върху етническото културно и литературно наследство на Пловдив и децата, осигурява дългосрочна устойчивост във времето.
Проект на Сдружение Писалка и перо, което обединява библиотекари-ентусиасти, част от програма НАСЛЕДСТВО на Пловдив – Европейска столица на културата. Подробна информация за всички събития и новости по проекта – на социалните страници на събитието
www.facebook.com/
За празника Пурим
Празникът Пурим носи името си от думата „pur“, чието значение е „жребий”. Историята е предавана от поколение на поколение, а Пурим е един от най-веселите еврейски празници, затова е наричан още „празник на радостта”.
Според една от легендите за неговото възникване, по онова време в Персия царувал Ахашверош /Артаксеркс/ , който се оженил за красивата Естер, без да знае, че тя е еврейка. Да не издава произхода си я посъветвал чичо й Мордехай, който се грижел за нея след смъртта на родителите й. Аман, най-близкият царски съветник, бил зъл и проклет човек, който искал всеки да му сторва поклон. Той мразил Мордехай , който не му се покланял, защото евреите се кланят само на Бог, затова решил да го убие, както и всички евреи – поданици на Ахашверош. Заслепен от злоба, Аман замислил коварен план – внушил на царя. че трябва да убие всички евреи, защото не били почитали владетеля си. Така била издадена тайна заповед да се избият абсолютно всички евреи в царството. След като всичко било приготвено, Аман хвърлил жребий, според който унищожението трябвало да се извърши на 13 Адар.
Научавайки за това, Мордехай помолил Естер да говори с царя. Това било много трудно осъществимо, защото имало заповед – ако някой приближи до царя, без да е повикан, дори да е неговата съпруга, да бъде убит. За да си осигури късмет, Естер помолила всички евреи да постят три дни, преди тя да се яви пред владетеля.
По същото време, докато Аман вече строял бесилката за Мордехай, Естер поканила царя и съветника му на пир и разкрила коварния план на Аман. Царят жестоко се разгневил и заповядал Аман да бъде обесен, а евреите пощадени. Направил Мордехай свой съветник, а хората на Аман били заловени и убити.
Денят след разобличаването на Аман / 14 Адар / се празнува като Пурим – празник на жребия. Това не е религиозен празник, а ден за веселие, когато деца и възрастни се маскират и пресъздават победата на Естер и Мордехай над злия Аман.
В нощта на Пурим във всички еврейските общности по света се организират карнавали. По традицията на празника се разменят подаръци. Затова на този празник всичко се прави на обратно – децата например могат да отидат на училище по пижами, а учителите да бъдат изпитани. Даже в синагогата, където се чете историята Мегилат Естер, хората са с карнавално облекло. Когато при тази молитва се спомене името на Аман, всички въртят кречетала и вдигат шум – да не се чува то, да отиде в забрава.
Обичай е на Пурим да се правят специални сладки – т.наречените „уши на Аман“ .
От тестени топчета се разточват кръгчета в средата на които се слага сладко, защипват се във форма, наподобяваща ухо, и се пекат.
2,657 total views, no views today
