136-тата година от Освобождението на Пловдив от османско робство бе отбелязана с тържествена церемония пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина.
В словото си историкът Владимир Балчев -главен експерт в Държавен архив – Пловдив, припомни интересни факти от събитията през 1878 година:
„Още на 1-ви януари по стар стил /14-ти януари нов стил/ преди 136 години започват да горят сгради. Тогава френският консул организира всички дипломати, отиват при валията и настояват да даде оръжие, за да може християните да овардят сградите от черкези, които обикалят и Пловдив. С големи мъки и с помощта на френското дипломатическо тяло в Цариград българите католици и гърците успяват да направят отряди. На православните българи не е разрешено да носят оръжие.
На 2-ри /15-ти по нов стил/ януари гори Пазарджик. При отстъплението турците не само разрушават моста, те разрушават сгради, които се смятат за шедьоври на Османската архитектура. Тази съдба не може да се допусне в Пловдив. Отново френския консул организира всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция, Италия, за защита на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да разруши града, а турската армия да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и казват, че няма да напуснат Пловдив. Въпреки всичко Сюлейман Паша до последно, докато дойде Александър Петрович Бураго, държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив.
Капитан Бураго цял ден превозва финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта генерал Гурко го натоварва да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по официалните известия. Докато стигне до Джендем тепе вижда два турски лагера с по 1000 и повече човека. Влиза тихо в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му обясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население вече е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени само на гарата. Тогава Бураго прави план по какъв начин да неутрализира оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред сегашния Военен клуб, в Цар Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и започват по знак на Бураго да стрелят. Понеже всичко идва на вълни и отвсякъде се чува мощно „ура“, турците помислили, че руската армия е влязла в Пловдив и започва паническо бягство към Родопите.
Сутринта като стават пловдивчани виждат коне, оръжия, муниции, дрехи. Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния момент успява да ги спре и в 1 часа на 16-ти януари докладва на генерал Гурко, че Пловдив вече е освободен“.
Нека не забравяме какво са направили европейските дипломати и самият капитан Бураго, които спасиха Пловдив от разрушение, призова Владимир Балчев.
Присъстващите граждани и официални лица почетоха с падане на колене и минута мълчание паметта на героите. Поднесени бяха венци и цветя от кмета на Пловдив инж. Иван Тотев, председателя на Общинския съвет арх. Илко Николов, от командира на Военно формирование 28 000 в Граф Игнатиево бригаден генерал Цанко Стойков, представители на политически партии и признателни граждани.
В официалната церемония, организирана от Община Пловдив, участваха почетна рота, военен духов оркестър и Комитет „Родолюбие“.
8,283 total views, no views today
