С падане на колене и поднасяне на венци и цветя в Пловдив бе почетена паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. На церемонията пред паметника на поета-революционер в Цар Симеоновата градина присъстваха кметът инж. Иван Тотев, председателят на Общинския Съвет арх. Илко Николов, народни представители, общински съветници, заместник-кметове, районни кметове и стотици граждани.
В церемонията участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър и венценосци. Строят бе прието от началника на гарнизон „Пловдив“ бригаден генерал Иван Лалов. Водещ на ритуала бе актьорът Христо Христов.
Слово произнесе носителят на наградата „Пловдив” в областта на изкуството и културата, раздел „Художествена литература” за 2013 г. Недялко Славов.
Ето и цялото слово на Недялко Славов:
„Вместо изречени клишета, правейки помпозни задръжки в гласа си, ще се опитам да кажа няколко най-обикновени земни думи за най-първия сред всички нас, живите и мъртви българи – Христо Ботев.
Много неща са сочили звездите в деня на рождеството му. Още там е предначертан краткият ярък път на неговата звезда. Обърнете внимание на фактите – баща учител, място на раждане - една от стаите на калоферското училище, роден от свещена българска утроба, която дава живот на още осем български деца, мъж, кръстен на нашия Бог Спасител Христос.
Още в самото си появяване на бял свят Ботев ни дава отправните точки за съхраняване на българския народ – топографията на неговото появяване на бял свят:
– духовното пространство на училището
– топографията на свещената утроба на българката от ония времена на събуждащ а се България – родила девет деца,
–Калофер, една от подбалканските свободни територии в тъмната османска действителност.
Това е особено важно, това е спасително важно, това е въпрос на оцеляването на българския народ днес – разрушаван от безпросветност, обезродяване, затъпяван, топящ се и изчезващ като лед в чаша чай, живеещ със все по- животинското усещане за липса на свобода и за тотал контрол на живота и съзнанието.
Много са стъпките на Ботев, които съвпадат със стъпките на нашия бог Христос. Така както и той е подготвял своето тяло за разпятието си , и Ботев е подготвял себе си за своето възкачване– за Христос се говори за оня неясен период в живота му, който се губи някъде из Индия, Ботев подготвя своя дух за свобода из чуждите земи на Русия и Румъния. И двамата преодоляват границите на различни светове, за да влезат в териториите на физическата си гибел.
Единият по време на Пасха влиза в безбожния Йерусалим, другият преплува Дунава, за да стъпи на поробената си земя.
Единият тръгва по Виа Долороса към Голгота с кръста на гръб, другият тръгва към връх Вола за своето разпятие.
Единият умира и възкръсва на 28.
Другият умира и възкръсва на 33.
Двамата с едно име.
Останалото е мълчание и падане на колене“.
5,732 total views, no views today
