06.01.2023
С военна церемония и полагане на венци и цветя, днес в Пловдив бе чествана 175-тата годишнина от рождението на Христо Ботев. Ритуалът пред паметника на поета-революционер в Цар Симеоновата градина се организира традиционно от Община Пловдив, като част от Културния календар на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, представителен взвод и венценосци. Строят прие генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон.
Слово за делото и живота на великия българин произнесе Десислава Шишманова – виден пловдивски общественик и дългогодишен ръководител на Регионален телевизионен център на Българската национална телевизия в град Пловдив. Водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив Симеон Алексиев, който откри честването с рецитация на стихотворението „Майце си“ от Христо Ботев – една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение, публикувано във вестник „Гайда“ през 1867 г.
На церемонията присъстваха Кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, Председателят на ОбС- Пловдив инж.Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон, Георги Янев – Главен секретар на Областна администрация Пловдив, заместник-кметовете Пламен Панов, Тодор Чонов, Йордан Ставрев, кметовете на район „Централен“ Георги Стаменов, на „Северен“ Стоян Алексиев, на „Западен“ Димитър Колев общински съветници, директори на общински предприятия, представители на ПФК „Ботев“ Пловдив и фенклуба на отбора, на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, представители на общинската администрация, политически партии и обществени организации, медии и граждани. Церемонията завърши с изпълнение на Химна на Република България” и “Ботев Марш”.
Вижте пълния текст на словото за Христо Ботев на Десислава Шишманова:
Няма лесен начин да се говори за Ботев. Освен клишетата – страшните капани на автоматизирания и изтъркан от употреба школски „прочит“ на личността му, съществува още една обективна трудност. Да преразкажем мита за Героя, защото всяко време има нужда от герои, които да го вдъхновяват и възвисяват. И да не стигнем отвъд мита, където се открива същинската видимост: онова, което вдъхва живот на всеки Ботев жест, останал във вечността, е неговата неистовата творческа природа. Тя ще се материализира в 20-те стихотворения, които задават модела на модерната поезия в българската литература и остават недостигнати в градусите и висотата на поетизма си. Същата неистова творческа природа кипи в блестящото му публицистично слово – фейлетони, статии, памфлети. Публицистика, изиграла ролята на кърваво писмо, което цивилизованият свят разчита и осмисля. Инстинктивен и импулсивен, надарен с изключителна харизма и способност да увлича с енергията си, Ботев е дете на романтическия 19 век. Векът на революциите и екстатизма на духовете, на театрализираното изживяване на бунта, най-сетне: векът, който ражда модерна Европа.
В историята на Европа има множество значими личности с ключов принос за осъзнаването на отделните народи като единни нации. Онова, което ги превръща в надрегионални герои, е изповядването на общочовешки ценности. Ботевата представа за свободата е такава ценност. Не е само политическо освобождение. Идеалът му е свободата на личността. На всеки един . Повече от разпадащата се турска империя той ненавижда примирения, спящ и неготов за свободата си българин. И го атакува със силно ценностно противопоставяне. Във всеки негов текст пулсира алтернативата на избора: хляб или свинец! Човек или скот! Гигант или пигмей? Свобода или смърт! Ботев съзнателно разпъва света на българите между тези избори, до един крайни. Впрочем в античността „свободен“ означава онзи, който има право на избор. И куража да следва избора си. Страстна натура, пределно отдадена на идеите си, целият му талант да бъде различен, да разбива клишетата на всекидневието е устремен към идеала. Словото и делото – при него дилема не съществува. В действията си на революционер той е онова, което е с думите в поезията си, в пламенното и безкомпромисно публицистично слово.
Ботев се опитва да направи от спящия, унизен, с притъпени сетива народ един друг народ. Създава и съзнателно изгражда целия си поетичен свят населен с образи на герои. На техния страшен, но славен път. Герои, юнаци – това са неговите образи, на готовите да се жертват за каузата. Хаджи Димитър, Левски-страшната сила на тези герои е онова, което Ботев завещава на българите. С интуицията на велик творец поезията му описва собствения му път.
Първият му голям биограф – Захари Стоянов, пише: „Онова, което обикновеният смъртен вижда през целия си живот и пипа като нещо мъртво и съвсем безцелно, за необикновените и поетическите натури съставлява живот, борба и неизчерпаем източник на храна. Нека веднъж завинаги да престанем да мерим хора като Христо Ботьов с аршина на обикновените смъртни. Да не се сравняваме ние с Ботьова, който е от необикновените хора, каквито България рядко ражда. Хора като Ботьова не са подсъдими на обикновените, за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството.“
През краткия и бурен живот творческата природа на Ботев почти непрестанно изпитва тежестта и несгодите на бита. Известен е случаят, когато в Букурещ се обръща към Христо Георгиев (един от братята Георгиеви, големите дарители на Софийския университет) – за няколко лири, с които да си купи дрехи. И Христо Георгиев му отказва, даже изказва безпокойството си, че „не знае какво ще излезе от него“. Съдбата или онзи, чийто пратеник тук , на земята е Ботев, обаче е знаела. Известни са паралелите на интерпретаторите на живота и творчеството му между Ботев и Спасителя. За някои датата на раждането му – 25 декември и името са началото на страшния път към неговата Голгота. Величието и на Ботев, както и на Левски, е в осъзнатата саможертва. Синовете, които жертват себе си, за да спасят народа си.
В разгара на Априлското въстание Ботев издава единствения брой на в „Нова България“.
Публицистът съобщава на света, че българската революция се случва. С убеждението, че само така саможертвата не би била напразна и би постигнала политически ефект. Едва след това започва организирането на четническата си акция. Дали Ботев и четниците са имали усещането за съдбовността на момента? Твърде вероятно. И с театрализирани жестове – като преобличането и празничното – в енергията си – завземане на кораба, са отбелязвали това очакване. Фактът, че когато акцията започва, въстанието е потушено, е известен. Ботев е наясно с това, но за него е важно цивилизованият свят да прочете в тази саможертва високата цена, която са готови да заплатят българите в името на националния си идеал.
На 13 май 1876 година се сбогува с Венета и семейството си и се отправя към Гюргево.От тук на 16 май се качва на „Радецки“ и ден по-късно, със своите 205 четници слиза на българска земя. Преди да поеме пътя, предава някои документи и личния си бележник на Димитър Горов, пътувал със същия кораб. Поръчва му да предаде документите и бележника на Тодор Пеев. По това време деловодител на Българското книжовно дружество в Браила. На последната страница остава недописаната реч на Ботев. И последните думи :
“ Доброто, което струвам на ближният си – струвам го на Бога. Приятели! Днес, час по 9 ще целунеме на нашето отечество свещената земя! Благодаря ви за доверието, което имахте към мен и за любовта, която показахте към своето нещастно отечество.Живи или мъртви, вие ще БЪДЕТЕ!“
Думите и делата на Ботев днес ми припомнят, съвсем неслучайно, стих от Александър Секулов, съвременен български поет, роден на днешната дата, в нашия град: „Поезията не губи битката за живота!“. Цитатът е от спектакъла „Дебелянов и Ангелите“, донесъл на създателите си награди и заслужено признание. Всеки ден творците в необикновената духовна обител – Пловдив печелят тази битка и ни припомнят скромната човешка възможност да бъдем последователи на Ботевия идеал: нека пазим свободата и хората, чиято творческа природа е единственият ни достоен път към вечността.
3,153 total views, no views today
