ПЗ Данов хълм

ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ДАНОВ ХЪЛМ“

План за управление

Местоположение

Данов хълм (Сахат тепе) се намира се в центъра на гр. Пловдив, западно от „Главната улица“. Кратко описание

Данов хълм е обявен за природна забележителност през1995 г. (Заповед №РД- 466/22.12.1995 г. на МОСВ) с обща площ 53 дка по предложение на Сдружение „Зелени Балкани“ – Пловдив и решение №209/1992 г. на Общински съвет – Пловдив. Целта на обявяването е запазване на хълма, изграден от сиенитни скали, представляващ уникално геоморфоложко образувание от гледна точка на разположението му и природо-научната и естетическата му стойност.

Биологично разнообразие

 Флора

Данов хълм има сравнително по-беден флористичен състав, което се дължи от една страна на по-малката му площ, а от друга на по-силното антропогенно влияние, тъй като той се намира в центъра на града. Тук най-рано са започнали залесителните мероприятия. Залесявания са извършвани главно с акация, летен дъб, гледичия, айлант, софора, каталпа, липа, див рожков, конски кестен и др., което силно е нарушило и променило характера на естествената растителност на хълма. Поради тази причина естествените тревисти растения са заменени с рудерални видове – разклонена боянка (Erysimum diffusum), лепка (Galium aparine), дългоосилеста овсига (Bromus sterilis), врабчови чревца (Stelaria media), луковична ливадина (Poa bulbosa), троскот (Cynodon dactylon), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), раннопролетна попова лъжичка (Thlaspi praecox), лечебна комунига (Mellilotus officinalis), полска детелина (Trifolium arvense), слънцегледа млечка (Euphorbia helioscopia), разперена метличина (Centaurea diffusa) и др. Запазени елементи на естествената растителност са отделни екземпляри от драка (Paliurus spina-christi), мъждрян (Fraxinus omus), хинап (Ziziphus jujuba). На Данов хълм има много по-малко представители на редки, защитени и ендемични растения в сравнение с другите два хълма. Тези видове са разпространени по скалистите южни и западни части на склоновете, сред тях са: сходна метличина (Centaurea affinis) – балкански ендемит и защитен вид, хофтианово часовниче (Erodium hofftianum), есенен синчец (Scila automnalis), бяла тлъстига (Sedum album), нисък жълт равнец (Achillea depressa), както и вече унищожения български ендемит родопска мерендера (Merendera rhodopaea).

Фауна

Въпреки силното антропогенно влияние животинският свят е доста разнообразен. От земноводните може да се наблюдава зелената крастава жаба (Bufo viridis) и кафява крастава жаба (Bufo Bufo). Влечугите са представени от зеления, стенния и нощния гущер (Lacerta viridis,L muralis, Gymnodactylus kotschi).

Птиците са богато представени почти изключително от синантропни видове. Доминиращи са гугутката (Streptopelia decaocto), скореца (Sturnus vulgaris), домашното и полското врабче (Paser domestica ; P. montanus), големият синигер (Parus major), славеят (Luscinia megarhynchos). Освен тях тук могат да се наблюдават авлигата (Oriolus oriolus), зелениката (Chloris chloris), черешарката (Coccothraustes coccothraustes), черноглавото коприварче (Sylvia atricapill) и др.

От бозайниците в защитената територия се срещат невестулката (Mustela nivalis), черният пор (Mustela putorius) и мишевидни гризачи. В полет над хълма и в прилежащите квартали е установен прилепа ръждив вечерник (Nyctalus nyctalus). Режим на природната забележителност

Режимът на защитената територия е определен от Закона за защитените територии и заповедта за обявяване, според тях в границите на природната забележителност е забранено:

•          Всякакво строителство с изключение на поддържане на съществуващи сгради,алеи и паркови съоръжения.

•          Разрушаване и изземване на скални маси.

•          Унищожаване и увреждане на естествената и паркова растителност.

•          Безпокоене на птиците,вземането на яйцата и малките им,разрушаване на гнездата.

•          Паленето на огън.

•          Паша на домашни животни.

Природната забележителност се стопанисва и охранява от Община Пловдив под контрола на РИОСВ – Пловдив.

4,954 total views, 2 views today