Начало Туристи Забележителности Археологически забележителности

Археологически забележителности

Археологически комплекс на Небет тепе

На хълма Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието. През ХІІ век преди Христа тук е основан древнотракийският град Евмолпия, посветен на митичния владетел и певец Евмолп. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище, и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена от големи каменни блокове без каквато и да е спойка /т.нар. циклопски градеж/. Изключителен интерес предизвиква средновековното правоъгълно водохранилище, което е имало сводесто покритие и вместимост 300 000 литра.

Античен театър

ул. Цар Ивайло
тел.: 032/ 634 008
Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00
Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 – 17:30
Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери

Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Разположен е на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе. Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя. Наскоро отрит и разчетен надпис върху постамент за статуя посочва, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл. Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите.

Откритото зрително пространство включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м. Освен за театрални представления, се е използвал за гладиаторски и ловни игри и за седалище на Общото събрание на римската провинция  Тракия (тракон коинон) . Бил е действащ до края на IV в. и е побирал около 6 000 зрители. Над сводестия проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица.

Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив  и е  адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, Оперният фестивал “Opera Open”,  Рок фестивалът “Sounds of the Ages” и много други.

Античен форум с Одеон

Ул. Генерал Гурко

Още в края на І век след Христа Филипопол се сдобива с нов градоустройствен план и център /форум/ по римски образец. Форумният комплекс, части от който днес могат да се видят от двете страни на Централна поща, е най-големият на територията на България.
В северната част на форумния комплекс се намира Одеонът. Античният одеон с 300 -350 места е една от последните археологически сензации на Пловдив. Служел е за седалище на градския съвет на Филипопол. Както в античността, така и днес Одеонът се използва за камерни театрални, музикални и литературни прояви.

Античен стадион

Площад «Джумая»

Стадионът е разположен в падината между Сахаттепе и Тексимтепе. Близо 250 м дълъг, той заема пространството по протежение на днешната главна улица «Княз Александър I” до площад Джумаята, където е експониран северният му край и сектор от крепостната стена от II – IV век. Тук са се провеждали спортни състезания, както и гладиаторски борби и борби с животни. Събирал е около 30 000 зрители.

Късноантична сграда „Ейрене”

подлез „Археологически“ на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“,
Културен център „Тракарт”
тел.: 032/631 303
Лятно работно време:
9.00-19.00
Зимно работно време
10.00-18.00
Ден за безплатно посещение: понеделник – ученици и пенсионери.

Забележителна е подовата украса на аристократичен дом от края на ІІІ век в подлез „Археологически“. Известен е като дом „Ейрене“ заради откритата там мозайка с образ на жена, подписана с това име. Мозайките от тази жилищна сграда съчетават изобразителните елементи от източните и западните римски провинции и са свидетелство за съществуването на местно мозаечно ателие.

Хисар капия

ул. Цанко Лавренов

Източната порта на вътрешната крепост на Трихълмието, изградена през V–VI век, е популярна сега с турското наименование Хисар капия /Крепостна порта/. И днес Хисар капия се е запазила като един от символите на Пловдив.

Часовникова кула на Сахаттепе

На запад от Трихълмието се издига Сахаттепе /Данов хълм/ с прочутата Часовникова кула. От площад „Джумаята” до кулата се стига пеш за 5-6 минути. Най-ранното сведение за нея е от 1623 г. В сегашния си вид е построена през 1812 г. и е висока 17,5 м. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена.

Балабанова къща

ул. Д-р Константин Стоилов № 57
тел.: 032 627 082
Работно време:
8:30–16:30 без почивен ден
Дни за безплатно посещение: четвъртък – ученици; неделя – пловдивчани

Построена е в началото на ХІХ в. и е разположена между улиците „4-и януари“, „Д-р К. Стоилов“ и “ Антраник“. Старинно очарование на къщата придава продълговатият пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж се стига по вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон /хайет/, около който са разположени четири стаи. Понастоящем къщата се използва като многофункционален културен център.

Къща „Хиндлиян“

ул. Артин Гидиков № 4
Тел.: 032/628 998
Работно време:
8:30–16:30 без почивен ден
/събота и неделя – през Балабанова къща/
Дни за безплатно посещение: четвъртък – ученици; неделя: пловдивчани

Построена е от неизвестен майстор през 1835-1840 г. по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Тя е най-богато украсената от запазените къщи в Стария град. Всички стаи са изписани отвътре и отвън. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. Заедно с уникалните алафранги и красивите наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Санкт Петербург, Стокхолм те придават индивидуалност на всяка стая. В подземието е открита енотека – промоционален център на отбрани вина от цяла България.

Къща „Недкович”

ул. Цанко Лавренов № 3
Тел.: 032/626 216
Работно време:
8:30–16:30 без почивен ден
/събота и неделя – през Балабанова къща/
Ден за безплатно посещение: четвъртък – ученици

Построена през 1863 г. в духа на европейския класицизъм, къщата на пловдивският търговец и общественик Никола Недкович респектира с богато декорирана фасада и тържествен четириколонен портик. На първия етаж стаите са разположени симетрично от двете страни на широк салон /хайет/. Експозицията в къщата представя вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХIХ век и включва мебели и вещи на фамилия Недкович.

Галерия „Златю Бояджиев”

ул.Съборна № 18
Тел.: 032/635 308
Работно време:
8:30–16:30 без почивен ден
Дни за безплатно посещение: четвъртък – ученици; неделя: пловдивчани

Къщата на д-р Стоян Чомаков, един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква, е построена през 1862-1865 г. и архитектурно принадлежи към твърде разпространения по това време неокласицизъм. След Освобождението наследниците са предоставили къщата за резиденция на цар Фердинанд. От 1984 год. в сградата е експонирана най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев /1903-1976/.

Експозиция „Димитър Киров”

ул. Кирил Нектариев № 15
Работно време:
8:30–16:30 без почивен ден
/събота и неделя – през Балабанова къща/
Ден за безплатно посещение: четвъртък – ученици

Къщата на Верен Стамболян, построена втората половина на ХІХ век, е голяма двуетажна симетрична сграда, разположена на източния склон на Джамбаз тепе. Дълги години тя е ползвана като творческа база на Съюза на българските художници и Дружеството на пловдивските художници. От м. май 2010 г. в къщата е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Димитър Киров /1935-2008/, принадлежащ към поколението пловдивски художници, което през 60-те години на ХХ век осъвремени облика на българското изобразително изкуство.

Къща „Ламартин”

ул. Княз Церетелев № 19
тел.: 032/631 776

Къщата на Георги Мавриди (известна днес като къща „Ламартин”) е построена през 1829 г. и е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Когато големият френски поет и политик Алфонс дьо Ламартин преминал през България през 1833 г., той останал само три дни в дома, но бил възхитен от любезните домакини. Днес къщата се ползва като творчески дом на българските писатели. В една от стаите на първия етаж е уредена малка музейна експозиция, посветена на Ламартин.

Експозиция „Георги Божилов – Слона”

ул. Княз Церетелев № 1

Скобелевата къща е построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията. След Освобождението тук живее до смъртта си майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност. От 1997 г. в къщата се помещава Фондация „Бъдеще за България”, а през 2003 г. тук е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилов – Слона (1935-2001), принадлежащ към поколението пловдивски художници, което през 60-те години на ХХ век осъвремени облика на българското изобразително изкуство.

Музейна експозиция Старинна аптека”Хипократ”

ул.”Съборна” № 16
8:30–16:30
почивен ден: събота и неделя

Разположена в построената през 1872 г. къща на д-р Сотир Антониади, един от първите дипломирани лекари преди Освобождението и виден представител на гръцката общност в Пловдив. Представлява масивна сграда с несиметрично разпределение, в чието приземие била разположена аптеката, а горния етаж се ползвал като жилище. Таваните на къщата са измазани и богато декорирани с изписани розети и растителни орнаменти. През 1981 г. тук е открита единствената по рода си в България Музейна сбирка на аптечното дело.

15,884 total views, 26 views today