Община Пловдив

В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете. Сред многото житейски прозрения и монументални заключения се намират също една теория за скуката като двигател на света плюс три железни правила за поддържане на любовната връзка. А в един разказ героят си поръчва “говоряща риба” от менюто и вместо да я изяде, провежда екзистенциална беседа с нея: „Ето това отличава писателя – казва Керет, – той не да ползва нещата, а предпочита да ги разговори.“ Асамтой (2002) съдържа 34 от най-добрите разговори с нещата на израелския писател, както и предговор, рисуван автограф и няколко препоръки наместо послеслов – специално за българското издание.

Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е най-четеният израелски писател от своето поколение. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, “безтегловността на писането”, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора: обич, която личи в цялата му проза. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в The New Yorker, The New York Times, Le Monde, The Guardian, Zoetrope, Tablet magazine и други. Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите (неколкократно), отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градската библиотека в Санкт Петербург (2010) и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и Златна камера от Кан (2007) за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм Медузи.

Асамтой (измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като “Аз съм той”) излиза за първи път през 2002 г. и заимства заглавието си от най-дългия разказ в сборника, посветен на бащата на писателя. И докато първият, Шишко, е обяснение в любов към жена му, една от ключовите истории, с която се идентифицира самият автор, е Говорящата риба. В интервю за The Paris Review Керет обяснява: “Има нещо много силно в този образ. Докато е във водата, не може да говори, а извън водата не може да живее. За една говоряща риба всеки опит да се изрази е твърде трудно и смъртно опасно начинание. Мисля, че писането е нещо подобно. Не смея да твърдя, че всички писатели са такива, но аз лично съм точно говоряща риба.” Най-новото от Етгар Керет са сборникът Изведнъж на вратата се чука (2010) и предстоящата Неискрено ваш (2013), компилация от есеистични текстове, публикувани в международната преса.

Милена Варзоновцева (1974, София) е библиотекарка и преводачка. Има три магистърски степени – по руска филология (СУ), медиевистика (Централноевропейски университет, Будапеща) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада). Освен почитателка на хуманитарните науки и книжовността, тя е страстна пътешественичка, пътувалa из цяла Европа и прекаралa съществен период от време като доброволка в израелски кибуц. В момента живее във Ванкувър, Канада, но не престава да превежда на български език. Това е третата книга с разкази на Етгар Керет в неин превод след Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010) и Момичето на хладилника (2011).

Предговор за българските читатели

Знам, че рибите не могат да говорят. Но ако можеха, какво ли щяха да кажат? Повечето разкази в този сборник не се занимават със случили се неща, а с такива, които биха могли да се случат. Често точно пътят, по който не сме поели (или не сме успели да поемем), разкрива най-добре кои сме. Така че не подценявайте отговорите на рибите – продължавайте да им досаждате с въпроси.

Етгар Керет, Тел Авив, 4 август 2012 г.