Изложби от Австрия, Белгия, България, Обединеното Кралство, Полша и Турция
Тема “Пейзаж”
Трябва ли да говорим за изобретението или откритието на пейзажа? Първото предполага търсене в неизвестното, докато второто предполага съществуването на нещото.
Пейзажът е „полисистема“, сложна мрежа от елементи, свързани помежду си. Пейзажът е същевременно физически, реален и функционален продукт, видим и невидим, възприет и изживяван от индивида, посредник между културни модели, интелектуална представа или ментален пейзаж, социален продукт на колективна памет и въображение.
Свидетели сме на края на това, твърди Насим Дагинян, /автор на академични текстове за пейзажа/, което можем да наречем, по аналогия с „демографския преход“, – “пейзажния преход”. Бяхме общество на реално-физическа природа и околна среда със слаба обективизация. Преходът започна с появата на субекта извън средата, което създаде „ландшафтно общество“. Това доведе до такива трансформации на старата среда, че естетическите схеми на възприятие станаха непотребни. Пейзажът премина в криза, околната среда стана неугледна или неразбираема
Сегашното може би се характеризира преди всичко като време на премахването на границите, тоест на всичко, което разделя“ вътре и отвън “, “интериор и екстериор; град / провинция, ум / тяло, природа / изкуство. Ограничението стана интерфейс между две среди, и там където преди е било ограничение, стана преминаване. Големите разлики и големите закономерности, които структурираха връзката на човека към света, към природата се дестабилизираха. Появиха се поредица от несигурности относно съдържанието на възприятието и именуването на реалностите.
Премахването на разстоянието, или по-скоро развитието на темата за „разстояние – скорост“, моменталността на предаванията причини загуба на усещането за принадлежност към място, обърка мащабите на величината.
Пейзажи, все по често празни, без човек, без собствена идентичност, без минало, те вече са НЕ-МЕСТА, където човек само преминава. Фотографските образи по този начин станаха „детериториализация“, отчуждението на съвременния субект, станаха чужди пространства, през които преминаваме, статутът ни на потребители или самотни пътници вече преминава все по-често през договорните отношения с обществото.
Пейзажите са ни станали толкова познати, в което вече свикнахме да вярваме “естествено”, и че красотата им върви без думи. Но фотографите трябва да ни напомнят за онази първа истина: че природата и света около нас не са сами по себе си пейзаж и че за да станат е необходимо цялото посредничество на изкуството на фотографията.
Фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив за 2020 г.
2,574 total views, no views today
