Десетки пловдивчани дойдоха пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина, за да отдадат почит и се поклонят пред смелостта и дързостта на освободителите на Пловдив от османско владичество.
На тържествената церемония с военен духов оркестър и представителен взвод на Пловдивския гарнизон, организирана от общината по повод 138-годишнината от Освобождението на Пловдив, присъстваха кметът инж. Иван Тотев, председателят на Общинския съвет Савина Петкова, заместник-областният управител Иван Антонов, народният представител Димитър Шишков, командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал бригаден генерал Явор Матеев, общински съветници, районните кметове, заместник-кметове, общественици, много граждани.
„Има дати, които остават в летописа на нашия хилядолетен град. Годината 1371-ва завинаги ще остане записана с черни букви, защото от нея започва един 5-вековен период , в който градът в Османската империя се нарича Филибе и е отделен от неговото естествено място като част от европейската християнска цивилизация. И други народи между ХIV и ХIХ век са загубвали своята политическа независимост, но нашето робство е съвсем различно – чуждите завоеватели унищожават българската държавност, институциите на независимата ни църква и българската аристокрация. В историята на Пловдив със златни букви е записана датата 16 януари 1878 година, когато свободата отново изгрява над вечния град на Тракия“, каза в своето слово директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.
Той очерта трудния път към Освобождението, започнало в Пловдив от българските родолюбци и градски първенци от Чалъковия род с приноса им към образоваността и духовното израстване на българите, тъй като чак до края на ХVIII век никой от чуждестранните пътешественици, минали през града и описали възхищението си от Пловдив, не споменава за българско население тук.
Стефан Шивачев припомни и събитията от паметния 16 януари 1978 г., когато 28-годишният капитан Александър Петрович Бураго, командир на ескадрона на 63-та гвардейска дружина, превръща разузнавателната мисия, на която е изпратен, в освободителна и спасява града от опожаряване.
С падане на колене и минута мълчание пловдивчани отдадоха почитта си към паметта на знайните и незнайни воини, дали живота си за свободата на техния град. В знак на признателност паметникът на Капитан Бураго бе отрупан с венци и цветя.
Слово по повод 138-годишнината от Освобождението на Пловдив, произнесено от директора на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев.
138 години са достатъчно дълг период човешката памет да изличи спомена за събитията от миналото. Но дати, които остават в летописа на нашия хилядолетен град. Годината 1371 завинаги ще остане записана с черни букви, защото от нея започва един петвековен период, в който градът в Османската империя се нарича Филибе и е отделен от неговото естествено място, като част от европейската християнска цивилизация. И други народи между ХІV и ХІХ век са загубвали своята политическа независимост, но „нашето робство“ е съвсем различно. Чуждите завоеватели унищожават, българската държавност, институциите на независимата ни църква и българската аристокрация.
Но в историята на Пловдив със златни букви е записана датата 16 януари 1878 г., когато свободата отново изгрява над вечния град на Тракия. Трябва да помним, че до този ден не се достига никак лесно. В края на ХVІІІ век българското население даже не се споменава от чуждите пътешественици посетили Пловдив. За да дойде времето на големите българи от фамилията на Чалъковци, достигнали до икономическото могъщество и повели борбата против гърцизма. Те изразходват цялото си богатство за построяване на новите християнски храмове, в които техните наследници довеждат борба за проповед на български език до победен край. Те построяват сгради за български училища, за да могат Найден Геров и Йоаким Груев тук в Пловдив да създадат първото класно епархийско училище и гимназия в българските земи. Техните следовници превръщат през 1876 г. Тракия в огнище на борбата за национално освобождение. През тези страшни месеци всеки ден по Главната улица на Пловдив увисват на бесилките десетки участници във въстанието. Саможертвата им довежда до решението на Великите сили за възстановяване на българската държавност.
Но свободата на България дължим на Руско-турската война от 1877 – 1878г. Само Русия може да накара Османската империя да изпълни волята на Великите сили. Това е война на вярата, на православието, която е достойна за вечната ни признателност. От епопеята на тази война ние винаги ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен. Но и последната военна операция – битката за Пловдив.
В началото на 1878 г. е освободена София и руските войски под командването на генерал Гурко навлизат в Тракийското поле. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари генерал Гурко със своя щаб се е на няколко километра западно от Пловдив. Лявата колона на руските войски под командването на генерал Дандевил е завзела северното предградие на града „Каршияка“, но е спряна от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата. Десният отряд води оспорвани боеве в полите на Родопите по линията на селата Брестовица – Марково – Белащица – Брестник с цел да отреже пътя на турската армия за отстъпление към Беломорието. Замисълът на руските войски е обкръжаването на Сюлейман паша и пълния разгром на неговата армия.
Но въпросът пред руското командване е за спасението на най-големия град в българските земи. Пресен е споменът от изгарянето на Стара Загора от обезумелите войски на Сюлейман паша и башибозука през лятото на 1877г. С приближаването на вечерта се появяват огромни пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните на храмовете. Ударено от случаен снаряд рухва и кубето на църквата „Свети Георги“. По същото време намесата на чуждите консули за спасението на един от най-красивите градове на Ориента, завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци“. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат града, а френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и френската католическа мисия за българите, които се организират в отряди в защита на своя град. Но силите са неравностойни. Започват грабежи по чаршията и християнските махали.
Битките през ХІХ век завършват най-често с настъпването на вечерния мрак. Но генерал Гурко решава да изпрати капитан Александър Петрович Бураго с отряд от 63 драгуни на разузнаване в Пловдив и опит за спасение на града. Руските кавалеристи разгромяват оставените малобройни турски застави по западната граница на Пловдивското землище и заедно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. От тук нататък легендите се преплитат с историческата истина. Заплашени от обкръжение, редовните турски войски се изтеглят от Пловдив, а след тях и уплашените черкези и башибозуци. Разказват, че пристигайки на Пловдивската железопътна гара, капитан Бураго е видял заминаващите на изток вагони и е заварил изоставената вечеря на гордия някога Сюлейман паша и най-близките му офицери.
В ранната утрин на 16 януари 1878 г. Пловдив осъмва озарен от свободата. Турските войски бягат, но в своята злоба на победени воини, извеждат от затвора „Таш капия“ 123 българи – участници в национално-освободителното движение и ги избиват в местността „Остромила“. Сред тях е и големият родолюбец Душо Хаджидеков. Свободата отново е изкупена с българска кръв.
Към обяд пристига с щаба си прославеният пълководец генерал – адютант Йосиф Владимирович Гурко. В катедралният храм „Света Богородица“ е отслужен благодарствен молебен, а хиляди пловдивски граждани обсипват освободителите със свидни дарове и горещи думи на признателност. В същото време боевете в полите на Родопите южно от Пловдив завършват с разгром на армията на Сюлейман паша. Жалките остатъци от гордите някога полкове, които са опожарили Стара Загора, Калофер, Карлово и Сопот и са атакували Шипченския проход, бягат към Беломорието. Руската армия безпрепятствено достига до потстъпите на Цариград. След 16 януари следва 3 март 1878 г. – денят на българското Освобождение.
16 януари 1878 г. поставя новото начало в развитието на нашия град. Българите демонстрират своята политическа зрялост и поемат управленето на града. На 24 януари е избран първият кмет Атанас Самоковец, а малко по-късно и първият общински съвет. След злощастните решения на Берлинския конгрес – Пловдив – столицата на Източна Румелия, обединява интелектуалния елит на нацията и отново става духовен център на българските земи.
Не случайно този паметник – на човека, комуто съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив, е тук в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната сила на нашия град, ръководителят на Временното руско управление княз Дондуков-Корсаков през лятото на 1878 г. разпорежда, тук, на местото на старото турско гробище, да се създаде първата обществена градина в освободена България. Капитан Бураго умира от туберкулоза едва 30-годишен, но пловдивчани не забравят своя герой и на 3 март 1969 г. тук, в Градската градина, е открит неговия паметник.
Уважаеми дами и господа,
Нека с поднасяне на венци и цветя почетем паметта на освободителя на Пловдив, на загиналите в битката за Пловдив 225 офицери и войници от руската армия, на всички, които вградиха своя живот в основите на свободното развитие на нашия град.“
10,813 total views, no views today
