групова изложба
Александра Ласкова, Елена Савова, Ива Вачева, Красимира Кирова, Марина Генова
Куратор Вълко Чобанов в сътрудничество с Веселина Сариева
4 септември – 30 септември 2020
Откриване: 4 септември, 19:00 часа
Mузикална селекция от Aliks Akantha
FLUCA – Austrian Cultural Pavilion, ул. Отец Паисий 38, Пловдив
Съпътстваща локация: artnewscafe, Пловдив
Ако гледаме на човека като на физическо тяло, като на обект, който съществува
движейки се по определена траектория в определена продължителност от време, разположен във физическото пространство на планетата Земя – има ли значение какво избираме като набор от обекти и събития, с които да формираме личните си наративи?
Или те се движат по детерминиран от физичните закони път и просто се сблъскват с нас, задавайки само импулс, оставяйки само бегли следи?
Те, ние, не сме разделени един от друг, дори и да не сме идейно близки. Емоциите които залагаме в творчеството са инструмент за сигнализация към самите нас и към другите около нас. Опит за затвърждаване на невидимата синхронизирана случайност.
Силата на случайността може да е вдъхновяваща и е желано или нежелано съпреживяна, но слабостите и отчужденията ни и разминаванията в тези синхронизации са необходими собствени траектории, те не са покана за приливи на съзидателна енергия и емпатия.
Защо да се свързваме?
“No matter where you go, everyone’s connected”*
В работите на Александра Ласкова, показани в изложбата, животът на авторката е третиран като медия на самото произведение. Тя ремиксира видеа и снимки от своя визуален дневник, като чрез добавена реалност им прибавя нов контекст. Работата си обяснява като “когнитивно реконструиране на спомени и събития, чийто продукт – колажи и видео – е по-истинският документ на изживяното”. Реконструкцията е използвана не като инструмент за пресъздаване на минали събития, а като инструмент за създаване на нов начин за преосмисляне и естетизиране на личните спомени. Работата се стреми да надскочи чисто документалната функцията на видеото и снимката чрез изместване на фокуса върху субективното усещане за момента.
В живописната работа „Воля за власт” на Елена Савова човешки тела са натрупани едно върху друго – всяко от тях заело ембрионална позиция. Фигуралната композиция е авторова алегория за желанието на хората да властват над себе си, другите, и заобикалящата ги околна среда. Творбата е илюстративна за антропоцентричната гледна точка към заобикалящия свят, когато доминантното желание за господство създава среда, в която да избегнем натиска над и от другия е невъзможно.
Ива Вачева е представена в изложбата с живопис и рисунки, изобразяващи смесица от лични образи, архетипи и символи. Картините й имат особено свойство: погледнати отдалече на пръв поглед изглеждат като абстрактни петна, но при вглеждане наблюдаващият започва да забелязва присъствието на множество човешки и животински образи (кон с джапанка, куче и гълъб, които влачат каруца, обърнат кентавър…). Един противоречив прочит на реалността подобен на момента, когато човек прекосява границата между съновното и реалното и поглеждайки обектите в стаята, още преди да се е развиделило, още неразбуденото му съзнание започва да генерира образи в пространството на гънките и сенките. Обособен е портал към едно от съкровените ментални пространства – това на съновиденията.
Красимира Кирова показва текстилно произведение, в което изобразява бойна сцена между две жени, едната от които отсича главата на другата – два конфронтиращи се аспекта на женската личност, смъртта на единия от които не води до неговия край, а е трансформация и за двата. Паралелно с това, сюжетът е вдъхновен от сцените на ултра насилие във видео играта Mortal Kombat. Въпреки че реферира бойна игра, която типично се възприема като момчешко занимание, художничката, за да изпълни работата в материал, използва техники, които са асоциирани като типично женски занимания – шиенето и бродерията. По този начин тя развива наратива, като придава ново идейно значение, въплъщавайки силата в самият акт на шиене.
Работата на Марина Генова “Vs” има за цел да постави зрителя в ситуация, която да подложи на съмнение неутралността на връзката между обектите и безкрайните полета на тълкуване. Генерирани са невидими и нови наративи, с които обектите придобиват живот и човешки характеристики. Във видео инсталация, антропоморфна найлонова торбичка пълна с книги цитира Барт и Адорно като музикално произведение, вдъхновено от звученето на бас-рап и hypnagogic pop музиката. В дует-диалог с торбичката е поставена скулптурна форма – монотонно бълбукащ фонтан. ‘Vs.” ни въвежда в интимния свят на нееднозначните отношения между метаизкуство и художествена творба, разкривайки ни собствените им, често недооценени връзки.
На пръв поглед единственото общо между авторите в изложбата е, че в даден момент от живота си те са живели на територията на град Пловдив, България. Самите работи показани в изложбата не следват обща концептуална нишка, нито имат общи стилови характеристики. Желанието ми като куратор е да подтикна публиката сама да създаде връзки и смисъл между несвързани на пръв поглед произведения. Това решение следва намерението ми да избегна практиката, в която кураторът заема властова позиция, като налага своите идеи над тези на художниците, с които работи. Опит да се надскочи момента в който художникът се възприема като същество, което ангажира със своите мисли и преживявания само за да задоволи различни свои подсъзнателни потребности (или дори тези на куратора).
Изложбата функционира като временно пространство, освободено от идеята за конкуренция; пространство на подкрепа и признание, в което празнуваме творчеството и осмисляме особеностите му. Място в което между различните художници не са поставени във съревнование техните лични спомени чувства и идеи.
2,146 total views, no views today
