Фестивалът „Златен ритон“ се завръща отново в Пловдив

09.11.2023

От 14-и до 21-ви декември в Пловдив ще се проведе за 27-и път фестивалът за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“. След тригодишно прекъсване заради пандемията, форумът се завръща в града на тепетата. Общо 58 филма ще се състезават в две конкурсни програми – за документално и анимационно кино. Традиционно фестивалът показва и паралелна програма „Открити хоризонти“ с филми, невлезли в конкурса, но показващи любопитна тема или подход.

През 2023 фестивалът отбелязва 100 години от рождението на голямата Бинка Желязкова. Ще бъде почетена и паметта на Малина Петрова, с която се разделихме тази година. Публиката ще може да види техни произведения, както и да чуе думи на проф. Божидар Манов за тях.  Визията на плаката е дело на Николай Тонков и използва кадър от филма „Последната дума“ на Бинка Желязкова.

Фестивалът „Златен ритон“ се провежда с финансовата подкрепа на община Пловдив и е традиционна част от Културния календар на града от самото създаване до днес.

Журито тази година се оглавява от Теодора Димова, писател и драматург. Останалите членове са Свилен Димитров, лауреат на „Златен ритон“ 2022 за анимационен филм, проф. Галина Лардева, д-р Геновева Димитрова и Петя Накова, носител на Специалната награда на журито на миналогодишното издание на фестивала.

Галина Лардева е професор по История на изобразителното изкуство, декан на факултет Изобразителни изкуства на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив, куратор, художествен критик, арт директор на Национални есенни изложби Пловдив (2013 г. - ). Автор е на книгите „Изкуството на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България“ (2008, Жанет-45) и „Художественото произведение като автопоетическа система“ (2017, Жанет-45), както и на редица изследвания в областта на съвременното визуално изкуство.

Д-р Геновева Димитрова е един от водещите български филмови критици. Родена е в Плевен. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура“ до спирането му. Там е водила колонка „От пръв поглед” от 2000. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. От 2022 е колумнист за кино във в. „Филтър“. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те” (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)“, издателство „Валентин Траянов”, 2011. Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски” в магистърска програма „Преводач-редактор“. Сценарист е на документалните филми „Нощ в София” (2008) и „Offline?“ (2017) на Станислава Калчева. Член е на Управителния съвет на СБФД, член е на СБЖ и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на международни и национални фестивали. Носител на редица награди.

Петя Накова е режисьор и автор на документални филми. Тя завършва филмова и телевизионна режисура в Нов български университет през 2010 г. Последният й документален филм „Тихо наследство“ (2021) e копродукция на Контраст филм и HBO Еurope, разпространяван във всички 23 европейски територии на платформата HBO Max. Петя Накова дебютира с документалния филм „Ром Кихот“ като сърежисьор с Нина Пехливанова. Филмът е развит в програмата BDC Открития 2011 г. Показан е на фестивалите в Котбус, Германия, Милениум, Белгия, в редица университети и училища и е номиниран за документален дебют от Българската филмова академия. Петя Накова е автор на две книги с документални истории.

Свилен Димитров е завършил анимационна режисура в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Въздушният ас“ (2007) е селектиран в програмата „Генерации“ на Берлинския фестивал. Световната премиера на следващия му анимационен филм, „Rew Day“ (2012) е извън състезанието на фестивала в Анси. За 3D филма „Вълшебният сладкиш на Лелка Брелка“ (2014) е номиниран за най-добър режисьор от Българската филмова академия. Световната премиера на последния му филм „Любовни черупки“ (2021) е на филмовия фестивал във Варшава. Филмът е носител на голямата награда „Златен ритон“ за анимация и на наградата за анимационен филм „Васил Гендов“. В момента Свилен работи над нова късометражна анимация „Клуб 127“, която ще бъде завършена през 2024 г. През годините филмите му са показвани на множество фестивали, сред които Хирошима, Оденсе, Драма, Упсала, Варшава, Уеска, Вилнюс. За Мирамар филм, компанията продуцирала всички негови проекти, Свилен е създал редица анимационни реклами и визуалните ефекти на няколко игрални филма.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на девет пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“ и „Влакът за Емаус“. През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на девет езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът  „Поразените“, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2023 г. е публикуван романът „Не ви познавам“, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Молитва за Украйна“. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2022 г., както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023 г.