16 май – 10 юни 2013 г.
„БЯЛО” – изложба на Цветан Лазаров в галерия „Аспект”
БЯЛОТО Е СИНЯ ПТИЦА
И рече Бог: Да бъде светлина!
И биде светлина! Бяла…..
Никой няма спомени от първата си секунда, но ако имахме, сигурно щеше да бъде пълен със светлина… Бяла, величествена, всепроникваща.
Сигурно в главата на всеки ще изникнат безброй заглавия – „Бялата гвардия”, „Бялата стая”, „Бялата крепост”, „Жената в бяло”, „Бялата ръкавица”, „Бялото слънце на пустинята… Другите изкуства често посягат към бялото, но при живописта не е така – нали живописта започва от докосване върху бялото платно и по този начин се превръща в контрапункт на бялото, нещо противопоставящо се на бялото „нищо”…
Сериозното предизвикателство, което си е поставил Цветан Лазаров в новата си изложба е естествен резултат от неговото израстване през последното десетилетие, нов творчески и артистичен рубеж, който той преминава със забележителна лекота. Прочее, лекотата е привидна, защото предизвикателството на темата е толкова голямо и безкрайно, че е много вероятно художникът да се връща към него отново и отново в бъдещите си творчески търсения.
Онези, които познават по-отблизо творчеството на Цветан, харесват неговия топъл колорит, вещото му боравене с цвета, бродещ най-често по ръба на нещо, което познавачите сравняват с „цветна магичост”. В новата си изложба авторът не се разделя с него, но го противопоставя на бялото и така, в контраст с абсолюта на бялото се раждат нови цветове и нова трепетност, които карат изкушените от изкуството да се върнат към платното за още един поглед – поглед който им дава ново и различно усещане, защото както е невъзможно да нагазиш два пъти в една и съща река, така е и невъзможно два пъти да видиш една и съща картина – светлината вече е различна, нещо преминало е оставило своята цветна сянка, ние се озоваваме в същата градина, но вече по залез, а птиците, които пеят вече са други…
Сигурно авторът си е задавал много въпроси, докато се е подготвял за тази изложба и докато е рисувал картините за нея. Това вече е минало, това вече е нещо, което само авторът знае, а ако се опита да го преведе на езика на думите – едва ли ще успее. По-важното е нашето, зрителското усещане, защото то ще се ражда отново и отново, при всеки поглед към платната. Защото ще видим едновременно сянката и светлината – бели до неузнаваемост, ще видим как вали бял сняг в средата на юлското пладне, ще усетим как пълни шепите ни и се стопява, разпръсквайки студената си тръпка през всичките ни нервни окончания. Ще видим бели лица и алабастрово бели гърди (Бяло, Синята птица), ще се опитаме да погледнем през белия прозорец (Сребърно утро) … И ще видим ли нещо в непрогледния мрак на бялото, ще имаме ли сили да превърнем за миг душата си в призма, която да разтвори потока на бялото, да го превърне в игра на цветове, вълни и образи, които знаем, че са заключени в него?…
Онова, което е постигнал авторът в своето търсене, е придаването на нова стойност на цветовете, съпоставяйки ги с абсолюта на бялото. Обратното също е валидно – изненадващо бялото приема цвят от околните предмети, населва се с нюанси и страст, забравило за абсолюта и статута си на „нищо”. Така бялата птица порозовява, а в бялото на прозореца провиждаме синьо врабче…
Умението на Цветан Лазаров в тази серия картини наистина е голямо, защото бялото може и да бъде много опасно. Не случайно в „Ран” на Куросава преповтарят една стара японска поговорка: Яйцето на птицата е пъстро и мръсно, а яйцето на змията е бяло и чисто…
Идеята за експеримента с бялото е колкото интересна, толкова и опасна, защото никой не знае какво ще се излюпи от нея… Можем само да похвалим автора за умението, с което се е справил, за зрелостта, която го е спряла от хвърлянето на излишни фойерверки и самоцелни художествени пируети.
И ако започнахме този кратък текст с първия спомен на човека, за светлината, която го облива, нека да го завършим с последния спомен – всички казват, че е тунел, от дъното на който струи бяла светлина…
А не е ли самото ни съществувание паунска опашка от цветове, между две призми – едната, която разтваря бялата светлина, раждайки всичко видимо, и другата, която поглъща всичко, за да го превърне в сноп бяла светлина в края на тунела…
Пуснете си за няколко минути „Бяла тишина”, порадвайте се на живота с чаша бяло вино в ръка и намерете собствен отговор на белите въпроси, които ни поставят картините на Цветан…
Румен Йонков
5,789 total views, 11 views today
