река Марица

Дейности, влияещи върху проводимостта на реката:

• Не депонирайте строителни
и битови отпадъци в
речното легло

• Не разрушавайте диги,
оградните стени и
брегоукрепителните
съоръжения

• Не нарушавайте
крайречната растителност
и естествените
местообитания

Главен воден ресурс и водоприемник в землището на Община Пловдив е река Марица. Тя се определя като най-голямата река в страната и на Балканския полуостров след Дунав с водосборна област до устието си от 53 000 км2, а до държавната граница между България и Гърция – 21 992 км2. Тя е и най- пълноводната река в България. Води началото си от Рила планина, от двете Маричини езера под връх Манчо.

Приема към 100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо главната река, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях с най-големи водосборна области (над 100 км2) са Ракитница с площ 3293 км2 и дължина 145 км, Тополница – площ 1790 км2 и дължина 155 км, Въча – площ 1645 км2 и дължина 112 км, Стряма – площ 1395 км2 и дължина 110 км, Чепеларска – площ 1010 км2 и дължина 86 км. От останалите притоци 47 са с водосборни области под 100 км2, 46 между 100 и 500 км2 и само 6 реки с водосборни области между 500 и 1000 км2.

Марица има среден наклон 7,3 % и гъстота на речната мрежа 0,74 км/км2.

Средното течение на реката, в което попада територията на община Пловдив, обхваща участъка през Горнотракийска низина от гр. Белово до напускането на реката на българската територия при с. Капитан Андреево. След гр. Белово, Марица навлиза в Горнотракийска низина. До гр. Пазарджик низината е широка до 10 – 15км. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки километри. В участъка от Септември до Пазарджик реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1,0 %. Бреговете са ниски, полегати, а дъното е песъчливо.

След Пазарджик Марица тече бавно и монотонно, по-близо до Родопите по южния край на низината в широко песъчливо корито, където прави множество острови и ръкави. На места широчината на коритото достига 300м, а дълбочината му – над 1,5м. Крайречните лъки се заблатяват от многобройните ръкави на левите и десните притоци. Напречният профил на долината е трапецовиден с широко няколко десетки км дъно. Към Пловдив монотонният вид на долината се разнообразява от 6-те сиенитни тепета и Овчите хълмове. Десните склонове на долината са по-стръмни и по-залесени от левите – по-полегати и по-обезлесени. Наклонът в Пловдивското поле е много малък – 0,13 %. Тук Марица приема множество притоци. За десните притоци характерното е това, че правят много ръкави преди вливането си, а левите -като много поройни смъкват големи количества наносни материали и засипват работни площи от низината. Коритото не променя своя характер. Дъното му е покрито с пясък, като при високи води слабо се деформира. Бреговете са укрепени с подпорни стени. Към гр. Първомай надлъжният наклон става средно 1,20 %о. Реката прави няколко по-извити меандри. Бреговете на коритото са землени и затревени. Дъното е песъчливо.

Плодородните земи и важният транспортен коридор, който предоставя долината на реката е бил предпоставка за образуването на множество селища по течението й още от дълбока древност. В момента по течението на реката в трите държави има общо 51 населени места, от които: в България (12 града и 21 села); в Гърция (2 града и 6 села); в Турция (3 града и 7 села).

Дължината на р. Марица на територията на община Пловдив е около 12 719 м – от околовръстен път “Изток” до моста на околовръстен път “Запад”, от км 182+745 до км195+464. Широчината на речния участък на реката на територията на Общината се променя от 100 до 600 м. Коритото на реката е изградено от алувиални наслаги, представени от глинести пясъци, пясъци и чакъли. Наклонът на реката в чертите на града е много малък – 0,13%, поради което течението се характеризира с пренасянето и отлагането на твърдия отток. По-голямата част от реката е коригирана, пълно облицоване на двата бряга в района на града.

Към 2012 г. продължава корекцията на р. Марица от км 2+884 до км 3+434. В този участък, се извършва изграждане на бетонова подпорна стена за предпазване на терена, както за левия бряг, така и за десния бряг от заливане. Извършва се редовно почистване от дървесна и храстова растителност, което пази Пловдив от високите води при наводнения.

Управлението на водите се извършва на басейново ниво. За постигане на добро състояние на водите и свързаните с тях екосистеми е разработен План за управление на речните басейни (ПУРБ) от Басейнова Дирекция – ИБР.

Участъкът от река Марица, протичащ през територията на гр. Пловдив, съгласно Планът за управление на речните басейни 2016-2021 (ПУРБ 2) е определен с код BG3МA500R217 и име „Р. Марица отр. Въча дор. Чепеларска, ГК-2, 4,5 и 6 и Марковки колектор“.

В рамките на града, реката преминава през широка речна долина, има праволинейна (изкуствена) планова форма. Речното легло е с правоъгълна (изкуствена) форма с естествено дъно. По- голямата част от участъка се покрива от корекцията на гр. Пловдив, което обуславя силномодифицирания характер на реката. Има изградени три шосейни моста, един ЖП-мост и един Пешеходен мост. В участъка са установени два прага със заскаляване при Пешеходния мост и при моста на Панаира, те са бетонни с височина 0,25 м и не представляват реална физическа бариера ограничаваща миграцията на рибната фауна и на водния транспорт.

Речното течение е с характеристиките на големите равнинни реки. Дънният субстрат е разпределен между пясъка (35%), дребния чакъл (30%), чакъла (20%) и фини органични частици (15%). В речния участък има значими наносни отложения, както по бреговете на места с временни странични ръкави. Оформени са множество пясъчни наноси в речното корито, покрити с макрофитна високотревна и храстова растителност от върба. Поради значителното обрастване тази част на реката периодично се провеждат мероприятия по прочистването на растителността в речното корито.

Речните брегове са изкуствено укрепени с каменна зидария, с правоъгълна, отвесна форма и равномерно засадени по тях хибридни тополи.

Предвид характера на речното корито в участъка са установени процеси на брегова ерозия. В целия участък има начална форма на вкопаване на речното корито (дълбочинна ерозия). В централните участъци на речното корито съществува и обратния процес на отлагане на пясъчни наноси (повишаване на речното дъно).

Участъка в урбанизираната територия обхваща коригиран и некоригиран участък от реката.

Некоригираният участък е с начало заустването на р. Първенецка и край пътния възел на Околовръстен път.

Коригираният участък на р. Марица в застроително – регулационните граници на гр. Пловдив е изграден след катастрофалните наводнения през 1959 г, когато около 1/3 от територията на града е засегната от повишаването на нивото на реката.

За предпазване от вредното въздействие на водите са изградени вертикални зидани подпорни стени по двата бряга на реката, с които се оформя корито с широчина 160 – 170 м и среден надлъжен наклон 0,08 %.

“Не допускайте
причиняването
на вреди в нарушение
на действащите
разпоредби по
опазването на водите.”

58,429 total views, no views today