19.02.2022
С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, днес в Пловдив беше почетено делото, живота и 149-та годишнина от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски. Стотици пловдивчани препълниха алеите. Граждани, цели семейства, ученици, възрастни и малки деца дойдоха да засвиделестват почит към най-сведния син на България.
Официалното слово бе произнесено от Живка Аджеларова. Член на Сдружение „Писалка и перо” и на Общински комитет „Васил Левски“- Пловдив. Завършила ОУ „Душо Хаджидеков” и ЕГ „Иван Вазов” в Пловдив. Възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Италианска филология“, понастоящем студент в магистърска програма „Преводач-редактор“ към същия университет. Лауреат на многобройни конкурси, преводач към отдел „Италианска литература” в библиотеката на читалище „Алеко Константинов” – гр. Пловдив. Една от деветте преводачки на сонети от Данте Алигиери, преведени за първи път през 2021 г. на български език със заглавието „Стихове“ , като част от проекта „Да опознаем Данте“ на специалност „Италианска филология“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Водещ на възпоменателното честване бе Петьо Тосков – актьор от Драматичен театър Пловдив. .
Във военната церемония участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членовете на комитет „Родолюбие“, Общински комитет „Васил Левски“ и Сдружение „Традиция“. Строят бе приет от заместник-командира на „Съвместното командване на специалните операции“.
За да почетат делото и паметта на Апостола и да положат венци и цветя пред паметника на Васил Левски бяха Кметът на град Пловдив Здравко Димитров, народни представители, областният управител Йордан Иванов, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж. Александър Държиков, почетните консули на Сърбия и Казахстан, заместник-кмета Пламен Панов, общински съветници, кметовете на райони Димитър Колев, Георги Стаменов, Стоян Алексиев, Иван Стоянов, заместник-кметът на район Тракия Веселина Стоянова, представители на общинската администрация, директори на общински предприятия, ученици от пловдивски училища, граждани, политически, обществени организации и медии.
Многобройни венци и цветя бяха положени и от името на държавни и общиски структури, съюзи, сдружения, комитети, почетни консули, политически партии, от множество признателни граждани. Както всяка година с едноминутно мълчание и падане на колене, родолюбивите българи отдадоха почит пред саможертвата на най-светлия и чист образ в националната ни историческа памет.
Слово за Апостола Живка Аджеларова ( пълен текст):
Апостоле,
Пишем ти писмо от 21 век. Ние, които трябваше сега да сме познали мира и свободата такива, каквито ти си ги представяше. Ние, които трябваше да не дължим повече кръвни данъци на никого и децата ни да остават в родината. Ние, които трябваше да живеем в онази независима държава, за която ти и твоите съмишленици се борихте. Но кое от всички тези неща се случи, както си представяхте?
Нали ти, Апостоле, беше казал: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“ Е, днес достойни и образовани хора нашата България ражда и те действително биха могли да я поставят наравно с останалите страни. Но само част от тези хора остават у дома и помагат на отечеството си да процъфти. Останалите заминават в чужбина да търсят късмета си. Оказва се, че и днешните времена не са много по-различни от онези, в които ти живееше, Апостоле – майките и бащите отново плащат кръвен данък – почти същия като онзи, срещу който ти и твоите съмишленици се борихте навремето. Само че днес никой не влиза с взлом по домовете и не откъсва със сила децата от прегръдките на техните родители. Подобно действие вече се счита за насилие и незачитане на човешките права. Затова кръвният данък се събира по нови методи: пред способните хора стои възможността за по-добро развитие в чужбина, затова те сами пожелават да отлетят в името на благоденствието – своето и това на страната си. Почти няма българско семейство, което да не е изпратило на летището поне един свой близък. И никой няма правото да съди поелите към чужбина, защото всеки човек е свободен в избора си. Именно такова е едно от лицата на свободата днес – случващото се до голяма степен повтаря миналото, но разликата е, че сега ние сами избираме да напуснем родината. Защото в крайна сметка сме свободни хора.
Апостоле, пишем ти писмо от 21 век. Ние, които нагло твърдим, че сме патриоти, милеещи за България, а в същото време допускаме подрастващите да не познават историята на родината си. Колко ли разочарован оставаш, когато чуваш своето име или това на твой съмишленик, произнесени от младежките уста не за прослава на вашите подвизи, а за възхвала на успехите на някой спортен отбор! Колко са тези родители, които разказаха на децата си за живота и делата ви? Колко ги доведоха да поднесат цветя пред паметниците ви? Дори има български градове, в които се е зародил навикът училищата да се назовават не с имената на техните патрони (вашите имена!), а с някакви числителни редни – първо, осмо, шейсет и второ, сто и пето… Сигурно това ти се струва странно и се питаш дали не се страхуваме, че ако споменем имената ви, няма да можем да разкажем нищо за вас? Или вероятно осъзнаваме, че бихме омърсили паметта ви, щом ви споменем с продажните си усти? Или може би любовта към парите до такава степен е замъглила съзнанието ни, че вече умеем да говорим за света, единствено споменавайки числата?
Апостоле, още ли мислиш, че заслужаваме онази свобода, за която ти и твоите съмишленици се борихте? Ние, които понякога поставяме своето благо на първо място, мислим как ще ни е изгодно най-вече на нас. Дори сме склонни да намираме свободата, от която се нуждаем, не в нравствените ценности и не в мъдростта от вековете, а в парите, властта и материалната изгода. А щом чуем думата „независимост“, отново я тълкуваме единствено, както на нас ни е изгодно – важно е ние да не зависим от никого, но дали не сме премазали някого другиго по пътя към щастието (нашето лично щастие!), това слабо ни интересува. Без да усетим сме се превърнали в тълпа от отделни единици, населяваща педя земя; все искаме да имаме власт над другите, но в стремежите си да го постигнем не усещаме, че изпускаме от контрол собствения си живот. Знаем отлично как да съдим другия за действията му, но съвсем не ни се иска да си признаем собствените грешки, понеже си мислим, че така ще се покажем уязвими.
Сигурно вече се питаш, Апостоле, защо ти изпращаме това писмо – да се оплакваме от тъжната действителност, която сами си създадохме, или да те молим да ни дадеш някакъв знак, който да ни поведе към промяна? От толкова години ни наблюдаваш накъде вървим, сигурно отдавна си се досетил и докъде ще стигнем. А пък ние те първа започваме да го осъзнаваме. Нека все пак ти отговорим – пишем ти това писмо само за да ти поискаме прошка. Затова, че позволяваме на глупостта да бъде по-силна от нас. Затова, че понякога по собствено желание отказваме да се борим, защото не виждаме смисъла – знаем, че никой никога няма да оцени усилията ни. С право може би ще попиташ защо ни е толкова важно да търсим чуждото признание? Нима ти очакваше някой да те поздрави за делата ти? Нима искаше да се превърнеш в икона, да ти вдигат паметници, да ти посвещават стихотворения, разкази, дори цели книги, хората да говорят за теб с благодарност и уважение, да отделят от времето си, за да почетат паметта ти? Не, Апостоле, ти дори беше готов да зачеркнеш себе си в името на свободата. Затова днес ти искаме прошка, защото за нас струва прекалено много да се откажем от себе си в името дори на собствените ни мечти. Искаме ти прошка, за това, че често водим безсмислени борби срещу другите хора, но не ни стиска да поведем война срещу себе си. Защото сякаш не осъзнаваме, че най-страшният ни враг всъщност сме самите ние.
На днешния ден ти изпращаме писмо, не за да ти напомняме за бесилото, а за да ти кажем, че ти духом винаги си бил и ще бъдеш между нас. И както всички знаем – за мъртвите може само да се говори, на светците можем само да се молим… но писмата си, Апостоле, изпращаме само до живите хора!
Поклон пред делата ти!
Подпис: живеещите в 21 век
19 февруари 2022 година
2,452 total views, no views today
